Проф. Делчо Порязов е роден в село Горно поле, Хасковско. Завършва Стопанската академия „Д. А. Ценов" в Свищов, където през 1971 г.- едва на 38 годишна възраст, става професор Издига се до поста ректор на академията. Специализира в Сорбоната и в Москва. От 1983 до 1988 година е заместник-министър на финансите. След това става вицепрезидент на Международната банка за икономическо сътрудничество в Москва, а малко по-късно е избран за председател на контролния съвет на банката. Бил е председател на Федерацията по тенис на маса на БСФС. В момента е почетен председател на Съюза на икономистите в България. Заслужил деятел на науката.
Носител е на орден „Стара планина" първа степен за големи заслуги към България в областта на висшето образование и науката, както и финансовата теория и практика.
Проф. Порязов, вие сте зам.- министър на финансите по бюджета в трудно време – в навечерието на големите политически промени.. Какви бяха тогава вашите отговорности?
Аз водех бюджета на държавата. Всички финанси бяха в ръцете ми. Всяка вечер знаех какво имаме и какво нямаме, какво е влязло и какво е излязло от държавата. Министър на финансите беше Белчо Белчев, но той предимно гледаше политиката с големците да върви добре, а аз се занимавах с бюджета. От моя подпис зависеше да се отпускат пари за всичко в държавата.
Били сте ковчежникът на властта. За какво най-много ви искаха пари, кога давахте и кога – отказвахте?
Най-много ми искаха пари хорицата по селата, по малките градове - да им се направи пътят, да се докара вода, да се електрифицира. В моето родно село например електрификацията бе реалност през 1960 – та, но докъм 80-те нямаше ни основен път, ни инфраструктура. Така беше на много места, а и допреди няколко години в Стара планина и Родопите имаше изолирани махали. Стараех се да не отказвам, дори когато бе трудно, намирах пари за пътища, електричество и водопровод. Помня един случай, 1985 или 1986-та беше – заседание на Министерския съвет, Белчо е някъде в чужбина, аз го замествам. По принцип започваха тия заседания някъде към 10.00 и свършваха съм 1.00 часа. Минава 1.00, заседанието не свършва. А аз съм се договорил с председателя на Окръжния народен съвет в Хасково да идем да пуснем водата в моето село. Давам си сметка, че ще закъснея, и с колата няма да стигнем навреме. Казвам на министър председателя какъв ангажимент имам, моля да ме освободи. А той съобщава на министрите: „ Другари министри, предлагам да накажем другаря Делчо Порязов затова, че чак сега е докарал вода в родното си село". Пуснаха ме, към 5. часа следобед пуснахме водата.
А кога се стискахте за пари?
Когато се искаха пари за неща, които не са в интерес на държавата. Един случай с Пенчо Кубадински. Той ходеше на лов из Африка, след едно такова пътуване с негови хора направиха предложение да закупим земя в Танзания и да отглеждаме там памук. На заседанието на Министерския съвет аз отказах да се дадат парите и заявих, че без каквато и да е сметка за цената на земята, какво ще се произвежда и къде ще се продава – не можем да купуваме. И не дадохме парите. Пенчо не се разсърди, само каза: Професоре, ти знаеш, че аз съм чефчия, което ще рече земеделец. Знам, ама в дадения случай няма никаква обосновка какво държавата ще спечели от това, отвърнах му аз. .
Трябваше да дадем 50 млн долара на една африканска държава. Предложението дошло от Тодор Живков. Чрез мен Министерството на финансите даде отрицателно мнение. Звъни ми по телефона неговата секретарка, кани ме на среща при Първия. Сетих се за какво е. Прие ме в ЦК. По принцип се обръщаше към мене с професоре:
- Абе, професоре, разбрах, че главен виновник за несъгласието си ти. Аргументите?
- Другарю Живков, нямам аргументи, само един – няма да ни ги върнат тези пари, а България не е толкова богата
- Какво да се прави, професоре, такива са ни приятелите! – отвърна Живков.
Григор Стоичков пък все искаше пари за Горна Малина, нали той е оттам, направи селото градче за чудо и приказ. Отново иска пари, ама много пари. Отказахме. Секретарката му звъни и ме вика, а аз, като знам за какво е, веднага и казвам: „Горна Малина не е единственото село в България, и по други места хората имат нужди". Прие ме Григор Стоичков, покани ме да седна, не започна да се кара, а попита:
- Много ли съм прекалил?
- Много, другарю Стоичков, много сте прекалили в сравнение с всички останали села в България.
Григор Стоичков е най-заслужилият човек за изграждането на Двореца на културата. тази великолепна сграда. Нощуваше на строежа, имаше си там стая. Материали не стигат, няма работна ръка – той се справя! Той го изгради и спази срока заради партийния конгрес, който предстоеше.
И за парите за Правец ли се опъвахте?
Правец! Бъркате много надълбоко в спомените! Идва първият секретар на Правец, Васил Златев, на Вальо Златев бащата. Говори ми на фамилно име. „Искаме, другарю Порязов, 200 – 300 хиляди да направим ключ на Правец!"
Ключът е нещо като сувенир, да го поднася Тодор Живков на делегациите, които посещават родното му място. Отказах. 200 000 за ключ – та това са парите за цяла детска градина. Направо отрязах Златев: „Аз пари за такъв ключ няма да дам". По късно разбрах, че Белчо ги е дал тия пари.
Въпреки всичко, управляващите държаха на моето професионално мнение. Бранех интересите на държавата и търсех най-разумния начин за предоставяне на средства
И все пак ви свалиха от власт. Говори се, че е заради Людмила Живкова?
За асамблеята „Знаме на мира" отиваха доста пари. Добро мероприятие, но скъпо удоволствие. Всяка година се правеха тия асамблеи. Беше 1987-ма. Освободиха ме, а аз не знаех защо. Намерих сили да отида и да попитам - бил съм тогава 55 годишен, в разцвета на силите си, а ме освобождават. Гриша Филипов ме прие – беше министър председател, а аз имах неговите симпатии. Директно му зададох въпроса, той отговори че не е бил на това заседание на Министерския съвет, но ще провери, ще ме повика и ще ми каже истината. Тогава закриха всички функционални министерства – Комитета за планиране, Министерството на труда, комитета по цените, министерство на финансите. Оставиха едно единствено министерство – министерство за икономика и планиране. И министър на това министерство стана Стоян Овчаров. Та, повика ме Гриша Филипов и каза: „Аз те мислех за много умен човек, голям специалист, а ти си бил голям наивник! Може ли на колегиум на Министерството на финансите да заявиш, че няма пари за „Знаме на мира"? Отговорих му директно: „Аз съм политически грамотен човек, не съм наивник, асамблеята е хубаво дело, но всяка година да харчим милиони пари за да събираме децата от света за да рисуват рисунки по асфалта у нас, мисля че е прекалено. Не е по силите на нашата държава. Предложих това да бъде внедрено като мероприятие в цялата социалистическа система, поне в европейските страни – тоест и Полша, и Унгария и Румъния, и Чехословакия да приемат децата, както го правим ние, да се редуваме. А не всяка година да се охарчваме само ние". Гриша Филипов цитира и думите на Тодор Живков по мой адрес: „Този професор е много полезен човек, но не ми трябва повече"
Вие познавате ли лично Людмила Живкова?
Слушах я на едно съвещание, посветено на международното положение. Не останах удовлетворен. - заради начина на изразяване и начина на тълкуване на международните икономически факти. Тя просто не е разбирала от икономика, а като член на Политбюро трябваше да разбира. Беше уважавана заради нейната духовност и заради приноса и в сферата на културата. Но тя не можеше да се обоснове икономически, нито да се съобразява с икономическата реалност.

От министерското кресло в България отивате в Международната банка за икономическо сътрудничество в Москва. С желание ли поехте новия пост?
С огромно нежелание. Мислех си, че ще бъда по-полезен в България. Съпругата ми и моят сват Кръстьо Данов, заместник председател на БНБ беше тогава – много настояваха и дори ме изпратиха на летището. Мандатът беше 4 години, аз изкарах 8. Тоест два мандата. Моят ранг беше на посланик. Тогава заплатата на посланика беше 1000 долара, аз получавах три пъти повече. Сега живея с тия пари. Тази банка е всъщност беше международният валутен фонд на социалистическите страни. Веднага след промените през 1989-та новоизпечените демократи опитаха да ме приберат. През 1991-ва излезе едно постановление всички, които работят в чужбина, да не могат да членуват в политически партии. Един подуправител на БНБ , Хърсев, заедно с прависта на Министерството но финансите, отиват при премиера Филип Димитров и предлагат да ме изтегли от Москва. Филип Димитров обаче отговаря, че не може да предприеме тая стъпка, преди да разговаря със съответните авторитети. Та, Филип Димитров звъни на Тодор Вълчев, шефа на БНБ. И го пита как да постъпи, защото г-н Хърсев предлага да отзовем проф. Порязов. Вълчев е неподготвен за такъв въпрос, но все пак отговаря: „ Как ще напишем заповед за отзоваване, като всички, които ги отзоваваме, е по причина че не са специалисти, а проф. Порязов е специалист и си разбира от работата. Аз такава заповед не мога да подпиша". После Тодор Вълчев се обръща към Хърсев: „Ти, банково дело по чии учебници си учил?" „Ами, по учебниците на проф. Порязов", отговаря Хърсев. .Тогава Тодор Вълчев го контрира: „Е, как да напишем, че професорът не е специалист, та да го отзовем?"
Така и не можаха да ме уволнят.
Г-н професор, защо, според вас, се срина социализмът?
Социалистическата система е мъртвородено дете. Не можеше нито да израсне, нито да се развие.. Защото Ленин коригира Маркс. Маркс смята, че производителните сили в най- развитите страни трябва да достигнат такава степен на развитие, че да влязат в противоречие със съществуващите производствени отношения и това да доведе до нов обществен строй.. Това високо развитие на производителните сили трябва да се случи в по-голяма част от страните, едва тогава може да се говори за преминаване към социализъм. Ленин обаче го коригира – според него е достатъчно промяната да настъпи само в една единствена страна, и тази страна да е Русия. Ето го мъртвороденото дете - в Русия, изостаналата селска страна, където производителните сили са на много ниско ниво, той се опитва да въведе друга система на разпределение на доходите. Точно в тази изостанала страна Ленин прави революция с цел установяване на нов обществен строй. Тоя нов обществен строй по време на самата Октомврийската революция целият свят се опита да го смачка, вместо да го приеме и да се съобрази с него, както го беше предвиждал Ленин.
Всичко това го казвам го в моята книга „Един живот в два обществени строя", а мастити комунисти и социалисти ми се сърдят.

Има какво да кажете на съвременните икономисти и политици. Някой да се е вслушал?
Исках да кажа някои неща на Симеон Дянков, но той отказа. Ни веднъж не дойде на конференциите на Съюза на икономистите, когато дискутирахме финансовото състояние на държавата. Всички управляващи в годините на прехода имат един грях – загърбиха човека. – оставиха го в задния двор. Работят само в името на капитала. Целта им е да осигурят по - висока печалба. Икономиката има два фактора – капиталът, под формата на средства за производство и човекът, който поставя тези средства за производство в движение. Всичко през преходния период се правеше в името на капитала. . Това доведе страната до рязко разделение – на малък брой много богати хора и на мнозинство от изключително бедни . Известен е механизмът на развитие на производителните сили – конкуренцията и печалбата. Капиталът в името на печалбата е готов на всякакво престъпление, дори да увисне на бесилото, казва Маркс. Затова стигаме до уродливи извращения. Преди две години В Давос Саркози каза:"Тази система на капитализма не ни е нужна. Трябва ни друга." И аз съм убеден, че икономическа система, която работи само в името на капитала и не зачита човека като производителна сила няма бъдеще. Публикувах тези мои идеи, а няколко месеца по-късно дойдоха февруарските събития. Те доказаха, че съм прав. Няма бъдеще такава икономическа система, която държи основната производителна сила в задния двор. Затова ще има протести, които ще свалят всяко правителство, което не се съобразява с човешкия фактор.