Европа създава енергосъюз – най-амбициозният проект на Стария континент през последните няколко десетилетия. Тази асоциация е призвана да избави континента от зависимостта му от руски газ. Брюксел планира да купува гориво от САЩ, Туркменистан, Азербайджан и даже от Иран. От независимостта ЕС е отделен само от три стъпки. А Русия рискува да изгуби позициите си на най-големия енергиен пазар.
ЕС 2.0
Старият континент се готви за реализирането на най-мащабния икономически проект за последните 60 години. През 1952 г. беше създадена Европейската общност за въглища и стомана. Тази отраслева асоциация оформи предпоставките за раждането на ЕС. А ето че сега Брюксел поставя крайъгълен камък във фундамента на Европейския енергиен съюз /ЕЕС/. Основната цел на новата структура е либерализацията на отоплителния пазар, развитието на него на пълноценна конкуренция. Според замисъла на европейските бюрократи това ще позволи понижаване на цената на газа за потребителите.
За да постигне това, Европа трябва да реши три задачи.
Първо, и най-главно – да слезе от зависимостта си от руския газ. В интервю за в. "Гардиън" еврокомисарят Марош Шефчович каза, че за да постигне това, ЕС ще построи алтернативен "Южен поток". Той ще премине през Иран, Ирак, Туркменистан, Азербайджан и Турция. По оценка на Шефчович този най-голям в света тръбопровод ще струва около 45 млрд. долара.
В тези планове добре се вписва реанимирането на проекта "Набуко". На 4 март премиерът на България Бойко Борисов и президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписаха споразумение за възстановяване на работата по този газопровод. По него ще бъде транспортиран газ от Централна Азия към Европа.
ЕЕС прави залог на алтернативни доставчици. Основните кандидати за това са: Туркменистан /планира да добие над 80 млрд. куб. м. през 2015 г., от които 50 млрд. ще потекат към чужбина/ и Азербайджан /по различни оценки през тази година добивът може да достигне 30 млрд. кубически метра/. В плановете на ЕС, също така, е и разширяването на сътрудничеството със стария износител на газ – Алжир. В качеството на енергиен партньор е разглеждан и Иран. През октомври 2014 г. ЕС внимателно премахна санкциите срещу иранската NITC – най-голямата танкерна компания, която се занимава с транспорт на петрол. Това показва постепенно смекчаване на отношенията между Техеран и Брюксел. Остана само да се изгради тръбата и жителите на Берлин и Виена ще започнат да печат кренвирши на ирански газ.
Анализаторите на Национална рейтингова агенция /НРА/ съобщиха на Лента.ру, че в конкуренцията срещу Русия могат да се включат и доставчиците на втечнен газ. Става дума за САЩ и африкански държави. Основното предимство на втечнения газ е мобилният му транспорт. Газът се товари в танкер и може да бъде транспортиран до която и да е точка на планетата. Не е необходимо да се строят тръбопроводи с дължина хиляди километри през чужди страни, а след това да се притесняваш, че те ще крадат гориво или ще пречат на неговия транзит. Истина е, че транспортирането на втечнен газ е скъпа работа и изисква специално оборудване.
Газови хегемони
Втората стъпка към независимостта е контролът над сделките на европейските държави. Еврокомисията възнамерява строго да следи за провеждането на единна политика при вноса на горива. Тя ще получи статут на енергиен регулатор – страните от ЕС ще съгласуват с ЕК параметрите по договорите със задгранични доставчици. По-рано те просто поставяха комисарите пред свършен факт – чиновниците получаваха документите след тяхното подписване. Сега ЕК ще следи за това никой да не може да заеме доминиращо положение на пазара.
Европейската "газова баница" е поделена между петима големи доставчици. През 2013 г. най-голяма част принадлежеше на Газпром /30%/. Руската компания транспортираше на запад 161 млрд. куб. м. гориво. Във врата й дишаше норвежката компания "Статойл". Тя доставяше на ЕС 115 млрд. куб. м. /21%/. На трето място стоеше GasTerra от Холандия /над 80 млрд. кубика или 15% от пазара/. Място по-надолу заемаше алжирската "Сонатраш" /38 млрд. куб. м. или 7%/, а в дъното на списъка бяха две компании от Катар – QatarGas и RasGas /25 млрд. куб. м. за двете или 5%/.
Черно-синьо гориво
Накрая европейските потребители отдавна са обезпокоени от механизма а образуване на цените на "синьото гориво". В момента голямата част от договорите за неговата стойност е свързана с петролните котировки. В ЕС са убедени, че пазарът трябва да се откаже от тази традиция. Алтернативният начин на ценообразуване е използването на цените на газовите хъбове в ключови точки на енергийната инфраструктура. Казано с прости думи това е своего рода борса на горива. Стойността на газа на нея зависи не от предвидената в дългосрочните договори цена на петрола, а от настоящите обеми наличен газ и потребителско търсене. Това, според Брюксел, осигурява справедлива цена на горивото.
Европа планомерно преминава именно към борсов модел. По информация на сп. "Икономист", делът на газа, закупуван от хъбове, е нараснал в Европа от 15 до 50% през последните 7 години.
"Газпром" не се съгласява с позициите на ЕС. В отчетите на държавната компания за четвъртото тримесечие на миналата година е казано, че петролната обвързаност успешно се използва вече в продължение на 40 г. Корпорацията защитава този механизъм, но на нея й пречат "действията на конкурентите". Например политиката на "Статойл". През 2014 г. половината от договорите на норвежкия газов гигант бяха обвързани с "черното злато". В близките пет години "Статойл" планира да намали този дял до 25%. През април миналата година източници на агенция "Блумбърг" в газовия сектор съобщиха, че френската компания GDF Suez е подписала договор с BP без да бъде отчетена цената на петрола. Стъпка по стъпка се променя облика на европейския енергиен пазар.
Между другото от обвързаността с петрола сега страда и самата Русия. В началото на 2014 г. барал петрол Brent струваше повече от 100 долара, а сега се търгува на ниво от 60. В договорите се предвижда временен буферен период /от половин година до девет месеца/, който смекчава колебанията в котировките. Което означава, че само преди няколко месеца европейските потребители плащаха за газ, който беше обвързан със скъпия нефт. И по-скоро цената на руското "синьо гориво" ще започне да спада.
Всичко това /търсенето на алтернативни доставчици, контролът върху покупката на газ, изменението на механизма на ценообразуването/ може да отслаби позициите на Русия на европейския пазар. От НРА съобщиха, че 39% от приходите си "Газпром" получава от Европа. В голямата си част благодарение на поръчките от Германия, Турция и Италия. За три четиримесечия през 2014 г. държавната компания държавната компания получи 2,86 трилиона рубли. Сега повече от трилион от тях /т.е. точно тези 39%/ са под заплаха.
Ние губим ли?
Естествено, Русия няма да бъде изгонена от Европа. Но ако ЕЕС направи трите стъпки към либерализиране на енергийния пазар, на нашата страна ще й се наложи да привиква с новите правила на играта. Конкуренцията ще се ожесточи, ще трябва да си пробиваш път с лакти сред другите големи играчи. В крайна сметка от всичко това ще спечелят потребителите в Европа – колкото повече продавачи, толкова по-голям е шансът някой от тях да предложи изгодна цена.
Водещият експерт, управляващ компанията "Финам", Дмитрий Баранов подчертава, че Европа няма намерение напълно да се откаже от руския газ и петрол. Тя иска да диверсифицира доставките. Сега Брюксел води преговори с почти целия свят: със страните от Близкия изток, Северна Африка, Персийския залив, републиките от бившия Съветски съюз, САЩ и Канада. Засега не става дума за подписване на едромащабни договори. "Не е задължително Европа да успее да се договори с всички тези държави. Те могат да предложат свои условия, които рязко да се отличават от това, което искат европейците", каза анализаторът пред Лента.ру. По мнението на Дмитрий Баранов запазването на Русия в качеството на ключов доставчик би било логична стъпка в рамките на диверсификацията. Би било странно да намаляваш зависимостта си от руски газ и в резултат на това да се обвързваш с друг доставчик.
В същото време отношенията между Русия и ЕС, меко казано, са помрачени. При тези условия и ние самите търсим надеждни енергийни партньори. Изборът падна на Китай. Поднебесната империя ще получи гориво чрез "Силата на Сибир", газовият договор с нея стана най-мащабният за цялата история на Русия. За нашите ресурси китайците са длъжни да заплатят 400 млрд. долара. В действителност не е ясно колко ще платят в крайна сметка. Защото петролът поевтинява, а цената на газа ще бъде обвързана с него.
Освен това в рамките на засилената дружба с Китай вицепремиерът Аркадий Дворкович изрази изключително интересно мнение. На 27 февруари той каза, че не вижда препятствия пред участието на компании от КНР в разработването на стратегически нефтогазови находища на територията на Руската федерация. Чиновникът добави, че китайците биха могли да разчитат на дял и от над 50% в съвместните предприятия.
Още по-лошо, на правителството ще му се наложи да обмисли как да не попадне в капана – хем да не предаде позициите си на европейския пазар, хем да не се превърне в суровинен придатък на Китай.
