Даването на прекалено големи законодателни правомощия на прокуратурата, на главния прокурор да спират финансови операции и сделки, се коренят в конкретен случай.
Това са сделките на банкера Цветан Василев и фирмите около него. Целта е да се поднесе на общественото мнение приемливо обяснение - по-голям контрол, но, всъщност, да се постигне облага за фаворизирани от властта лица.
Е, засега поправката падна от НПК, защото Цветан Цветанов от ГЕРБ изтегли законопроекта си, но пък тя ще влезе най-вероятно в промените в ГПК, в преходните и заключителни разпоредби.
Не само аз, но редица юристи, сме против да се прави закон "на коляно" по повод на определен случай. Защото вместо да се решат съществуващите проблеми, е възможно чрез него да се генерират нови. Има реална опасност това правомощие на прокуратурата, да спира сделки и финансови операции, да бъде използвано като инструмент за ликвидиране на бизнеси, както и за преразпределяне на ресурси.
Знаем, че в институциите на държавата ни е създаден подобслужващ сектор в услуга на тесни финансови интереси. С тези практики сме се сблъсквали през целия 25 г. преход. Съществува опасност, ако се дадат такива широки правомощия на прокуратурата, което на мен ми напомня за тоталитарното общество, за създаването на полицейска държава, бизнесът да бъде задушен. Съществува риск тази законова поправка, независимо в кой закон - в НПК или ГПК, да бъде използвана със съмнителни цели. Структурирането на държавни лостове за контрол в крайна сметка ще доведе до обогатяване на определени финансови кръгове, свързани с хора на власт и със здрави контакти в прокуратурата.
Не съм чувала в държавите в Европа прокуратурата да има такива широки правомощия за намеса в частни отношения и в бизнеса. Смятам, че предложението за тези законови поправки са направени единствено за приспиване на общественото мнение, за създаването на внушения, че държавата активно работи за обществения интерес.
Първосигналните реакции от страна на законодателните институции на изпълнителната власт не говорят за сериозност. Защото винаги един закон, когато се приема има философия на промяната, правят се обстойни анализи, работни групи, които изследват всички страни, както и финансовите последици от него. А закон, който се приема на един дъх не дава чувство за защитена държавност, а създава усещане за несигурност. Подходът по същество е силов, полицейски, навява спомени от мутренските времена, когато редица успешни бизнеси на предприемчиви хора са сменяли собствеността си след рекетьорски натиск. Но сега се това ще става по законен път, под един или друг предлог в обществен интерес, примерно.
Такива практики наистина не са прецедент в нашата държава - през закон да бъде обосновано защо даден бизнес ще бъде отнет.
Примерите от сивата икономика са доста груби, но рафинираният рекет има своя история у нас. Просто законът може да легитимира определено ограбване. В почти всеки закон има "вратички", оставени от законотворците, с цел да бъде той експлоатиран в частен интерес. Трудно ще се намери правна норма, която да не крие този порок.
Класическият пример е законът за ДДС. Направете едно проучване кои бяха първите фирми, чрез които се източваше ДДС. Ще ви кажа кои - точно тези, свързани с народни представители.
С помощта на управляващото мнозинство, с партиите, които го подкрепят, има голяма опасност този законопроект да стане законова реалност и да бъде гласуван в НС. Ако това се случи няма да бъдем далеч от привичките на тоталитарната държава. Защото прокуратурата ще може да се намесва във всеки един бизнес. Ще го напиша с големи букви - ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН БИЗНЕС. А блокирането на нормалната търговска дейност неминуемо ще доведе до допълнителен отлив на инвестиции у нас. Никой представител на европейския бизнес не би дошъл тук, ако знае, че съществува опасност заради личен, частен интерес, която и да е негова сделка да бъде спряна. Не бива да се забравя, че повечето сделки са скрепени с много високи неустойки, ако не бъдат изпълнени в срок.
Мисля, че такива законови мерки чертаят преждевременния край на сегашното правителство, а тези промени в ГПК биха били лебедовата песен на кабинета Борисов 2.
-----------------------
Адв. Десислава Филипова, председател на фондация за извършване на общественополезна дейност "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека".