Не правя директна връзка между големия внос на пестициди у нас и ролята на тези химикали в обработката на пшеницата и оттам - на влошеното качество на хляба.

Но знам със сигурност, от световния опит в миналото, че злоупотреба с пестициди е имало в дивашките години на фермерството през втората половина на 20 век. Тогава много държави са си опустошавали природата от прекомерната им употреба. Не знам защо трябва да повтаряме грешките на другите, а на всичко отгоре да си ги слагаме и в чинията. Явно не всички разбират, че е абсурдно в името на някакви по-високи добиви да си отравяме земята, а заради по-голяма устойчивост на пшеницата от разваляне да се отказваме и от хляба.

Не е много известно, но има промяна и в сортовете пшеница, които се сеят у нас. Залага се активно на фуражните сортове, защото те са по-издържливи на метеорологични условия, но с по-слаби хлебопекарни качества. Всичко това тръгва по веригата. За да получи някакви хлебопекарни качества мелничарите й слагат различни добавки, които естествено отиват и в хляба - порочен кръг, който започва от нивата и ще тежи на съвестта на фермерите.

Според много българи хлябът ни става все по-безвкусен, дори и вреден, но не мога да сложа всички видове под един общ знаменател. За себе си мога да кажа, че все още си намирам хляб, който смятам за вкусен. Говоря за масово производство хляб, на нормална цена, а не за онези, в специализираните пекарни, които са по 6 лв. бройката. Но не мога да кажа същото за съвсем евтиния хляб, който купуват пенсионерите и безработните - там подозренията за качеството са големи.

Държавната агенция по храните трябва да увеличи лабораторните проверки и тестове за наличие на вредни вещества в хляба, за да можем и ние да сме по-спокойни като потребители. Тази работа само с доверие не става или както се казва в народната мъдрост - проверката е висша форма на доверие.

---------------

Богомил Николов, изпълнителен директор на Българска национална асоциация "Активни потребители" (БНААП).