Ирландия, последната страна в Западна Европа, декриминализирала хомосексуализма, изглежда готова само две десетилетия по-късно да стане първата в света, която да одобри еднополовите бракове с национален референдум.
През 1993 г. легализирането на сексуалните отношения между гейове раздели това дълбоко католическо общество. Но тиха революция дотолкова е променила Ирландия оттогава, че всички политически партии подкрепят силно реформата. Само двама от 166-мата депутати са против нея.
Премиерът Енда Кени, който спазва католическите обичаи, дори посети гей бар, а според социологическите проучвания референдумът в петък ще бъде спечелен от поддръжниците с резултат две към едно.
Активисти казват, че сплотени общности са станали двигател на промяната, обединявайки около себе си свои приятели гейове, семейства и колеги, а рухването на непреодолимото влияние на Католическата църква е позволило на политическата система бавно да се пригоди.
"Политиците преди бързаха да се скрият, за да не се снимат с мен. Сега е обратното", каза Дейвид Норис, сенатор, оглавил продължила с десетилетия кампания за декриминализиране на сексуалните отношения между гейове.
"Самата кампания /за еднополовите бракове/ е повратен момент за Ирландия, има доста по-ясни и доста по-меки нагласи към гейовете", каза той.
Съседна Великобритания декриминализира хомосексуализма през 1967 г., в католическа Ирландия въпросът беше забулен в мълчание. През 70-те полицията наблюдаваше единствения гей бар в Дъблин, а малобройните гей паради бяха обект на подигравки от минувачите.
През 1983 г. бе направен опит за промяна на криминалния статут, но той завърши с неуспех, след като съдия от върховния съд определи хомосексуализма като "морално грешен" и допринасящ за депресии и самоубийства.
"Бяха тежки времена", каза писателят на бестселъри Колм Тойбин, един от най-изтъкнатите хомосексуалисти в Ирландия.
"Определено имах чувството, че единственото нещо, което никога няма да направят в Ирландия, е да ни приемат." Едва след като Европейският съд в Страсбург реши, че това положение противоречи на Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи на човека, хомосексуалните отношения бяха легализирани. Според социлогическо проучване само една трета от избирателите са били съгласни.
ВЪЛНА ОТ ПРОМЕНИ
Но към този момент Ирландия е връхлетяна от вълна на социални промени. Господството на Църквата над политиката рухна след порой от скандали за сексуален тормоз.
Двигател на промяната в нагласите, която последва, станаха в също толкова голяма степен "майките, сестрите, колегите", борещи се да защитят гейовете, които познаваха, чрез активистки организации, каза Тойбин.
Когато министърката на правосъдието определи възрастта за пълнолетие на 17 години, тя каза, че майката на хомосексуален тийнейджър я е убедила да го направи.
След като започнаха да стават известни все повече данни, в центъра на Дъблин се увеличиха гей баровете и участниците в ежегодните гей паради от неколкостотин в началото на 90-те до 40 000 през миналата година.
"Скоростта на цялата тази промяна бе невероятна", каза Рори О'Нийл, травестит, застанал начело на кампанията за равенство на браковете. "Това е отчасти защото Ирландия е малка страна.
Всеки има чичо или съсед, който е гей." Последната част от пъзела бе присъединяването на политическата система, чиято кулминация бе посещението на Кени на парти в бара на О'Нийл "Панти" в края на миналата година.
"Допреди пет години никой премиер не би се се появил в гей бар", каза О'Нийл. "Идеята, че това ще изглежда добре, е удивителна." Месец по-късно един от най-висшите представители на кабинета на Кени, министърът на здравеопазването Лео Варадкар, обяви, че е гей по националното радио, предизвиквайки вълна от медийна подкрепа.
Активисти изразяват опасения, че медийният и политически консенсус може да е накарал противниците на гей браковете да не изразяват публично позицията си против, както и че референдумът може да е оспорван.
Но ако той мине, събота ще бъде "ден на освобождение", каза Тойбин. "Но според мен каквото и да стане, се случи голяма промяна".
БТА
