И журналист да си, след смъртта ти колеги ще те оцапат

Колега вестникар почина, а в медиите се изляха глупости за него.
Работеше в „24 часа" от началото на 90-те, може да се каже, един от пионерите на вестника. Беше шеф на новините от България. В тоя нервен занаят, той беше рядък случай - никого не нагруби, на никого не викна, не повиши тон, не обиди. Мъкнеше на гърба си неуки репортерки и репортери, научи много хора как се пишат новини, репортажи, статии. Поемаше вината вместо подчинените си, прикриваше ги. Знаеше на репортерките и месечните цикли и коя в кой ден да освободи. Беше работяга като трактор. Сам можеше да напълни половин вестник с новини. Сериозен и точен. Като редактор точно той нямаше онези увлечения по атрактивни заглавия, с каквито беше прочут „24 часа" навремето.

После работи по същия начин като зам.-главен в „Стандарт", главен редактор на „Кеш" и др.
Почина неясно как. От МВР казват, че се е самоубил в горичка край Горна Баня. Защо е отишъл там, не е ясно. Беше силен характер, справяше се с живота, никога не сме го видели отчаян. Оставаше понякога без работа, започваше отначало. От 2011 г. допреди година е работил като шеф на издателството на БАН. Уволнили го. Със сигурност несправедливо набеден за разходи по някакви ремонти. Осъдил беше БАН на две инстанции за уволнението, очакваше потвърждение от Върховния съд.
Живееше без брак с по-млада от него жена, грижел се за детето й. Имал планове.

На мнозина негови колеги не ни се вярва, че може да се самоубие.
(Бел. авт. – и аз го срещнах седмица преди да изчезне, беше в много добро настроение, ведър, весел).

И докато всички бяхме в шок, в интернет изданието на „24 часа" излязоха отвратителни дописки за Мартин. Най-напред писаха, че е намерен мъртъв журналист, бивш шеф на издателството на БАН. Че е работил в "24 часа" премълчаха, все едно няма нищо общо. После попълниха този пропуск, но написаха, че имал зависимост към хазарта. Клюкарски подробности за какво бил уволнен от БАН. Така го бяха нарисували, че остава едно чувство, все едно е намерен мъртъв Карамански или някой далавераджия.
Без срам за бившия колега – един от стълбовете на тоя вестник в най-силния му период, когато се продаваше в 250-300 хил. тираж.

Никога Мартин не е имал зависимост или увлечения по хазарт. Някой повърхностен глупак от редакцията го е объркал с друг. Мартин е оставал без работа и взимаше пари назаем в последните години, но ги връщаше. Оправяше се.
И да изсипеш това върху паметта му, трябват особено перверзни умове. Ние сме най-осведомените, ние знаем всичко, сега ще ви го кажем. Дори жълтите „Първо в Блиц" и „Само в ПИК" съобщиха по-сдържано новината. Като са толкова осведомени, да бяха се усъмнили в самоубийството. Малко утешение е, че по-късно коригираха текстовете, след като из социалните мрежи негови колеги започнаха да коментират.
(Бел. авт. - шефове на интернет изданието на „24 часа" са Станимир Въгленов и Данка Василева).

После в хартиеното издание на „24 часа" замазаха положението, усетиха се, че в интернет са се олели. Или просто в хартиеното издание текстът е минал през останали все още негови колеги от едно време.
Впрочем и от МВР още не приключват следствието за смъртта му. И не можем да го погребем. Няма живи роднини и не се знае кой, как и кога ще го погребе. Колеги събираме пари за погребение. В регистрите има някакви далечни роднини, доведени братя и сестра на баща му, само един от които жив. Техните наследници най-вероятно не познават Мартин, не са го виждали. Той е казвал пред приятели, че роднини няма, само една сестра на майка му в Чехия, ако е жива все още.
Когато полицията разреши погребение, колеги ще издирваме роднини, за да го погребем, да има на кого да го дадат.

Така се получава с новината за смъртта на един новинар...
Съдба.