Европейската комисия заведе дело срещу България заради мръсния въздух у нас в по-големите градове или по-точно - срещу замърсяването от фини прахови частици. Но този проблем, който може да ни донесе милиони евро наказания, взети от джоба на българските данъкоплатци, има предистория.
Още през 2008-2009 г. България получи първите сигнали за неспазване на европейските регламенти, свързани с чистотата на атмосферния въздух по различните показатели, но преди всичко - за фините прахови частици. От този период до 2012 г. имаше множество писма, обосновки и отговори от родните институции за това какво правим, за да се справим с проблемите. Но мерките не доведоха до тяхното отстраняване и бе отворена наказателна процедура от страна на ЕК към България. Ще напомня, че такива процедури има към 16 европейски страни, но само България и Белгия са дадени от комисията на съд.
Защо това се случва? Поради какви причини ние не правим нищо и каква е вероятността да бъдем осъдени?
Като при всяко съдебно дело, разбира се, има две страни, две позиции и съдът решава. Но, ако бъдем осъдени, а това най-вероятно ще се случи, тъй като познавам съдебната практика при подобни случаи, България ще трябва да заплати еднократна голяма сума, в зависимост от различни показатели, в размер между 2 и 20-30 млн. евро. Наистина трудно е да се прогнозира - може да са 2 млн. евро, но може и да са 200 млн. евро. По-интересното е, че ЕК е разработила финансови механизми, според които предстоят ежедневни глоби от порядъка на десетки хиляди или стотици хиляди евра, докато не отстраним проблема.
И пак се връщаме на въпроса - след като се е знаело това от отговорните институции защо години наред сме оставили снежната топка да се обърне на лавина? Колко ще платим, кой ще плати и кой ще поеме финансовата и политическа отговорност?
Пред обществото отговор трябва да дават кметовете на София и големите градове, общинските им съвети, Министерството на околната среда и РИОКОЗ.
Бих искал да назова основните язви за запрашеността на въздуха в големите ни градове, а и не само там. Те произтичат на първо място от запрашеността и мръсните улици, включително в малките квартални улички. Следва старият автопарк и ужасно пушещите и миришещи дизелови коли, микробуси и камиони. Все още липсват алтернативни варианти за предвижване - велоалеи /сегашните са малко - бел.р./, екологичен транспорт, градски железници и др. В голям кошмар се превръща нерегламентираното изгаряне на гуми, PVC отпадъци и опаковки. Продължава унищожаването на зелените площи, липсва изграждане на нови. Вреди използването на твърди битови горива за отопление - дърва и въглища - основен проблем през зимата. Липсва също контрол при индустрията - какво точно използват в производствените процеси или за отопление? Например, автосервизите се топлят с изгарянето на отработено масло. Няма изпълняващи се системни мерки срещу замърсяването, няма реален контрол и санкции по горните проблеми.
На всичко отгоре се появи като реакция едно абсурдно решение на Столична община. Тя се готви да отдели 60 хил. лв. - за какво мислите? За анализ откъде идва замърсеността на въздуха в София. Ами такъв има!
Чудя се защо трябва да се харчат грешни пари, след като проблемът е пределно ясен, анализиран и многократно назован. А всички данни и проблеми са ясни както на ЕК и Евростат, така и на гражданите, а май само софийските управници не знаят за тях. Много по-полезно ще е да се заделят средства за щетите, които понасят хората заради влошаващото им се здраве като следствие от замърсяванията. Любопитно е да научим и колко струва този проблем на местната икономика.
Решения има. И много организации като нашата са ги посочвали и анализирали.
Те са в редовното поддържане, измиване и оправяне на улиците и тротоарите, а не в строежа на нови кръгови кръстовища за десетки милиони. Въвеждане на рестриктивни мерки и глоби за старите автомобили и тези, които превишават нормите, в съчетание с мерки и стимули за хората и за бизнеса за обновяване на автопарка. Необходим е пълен контрол и налагане на бързи и сериозни санкции за нерегламентираното изгаряне на гуми и отпадъци, включително и полагане на обществено полезен труд като вид санкции. София и другите големи градове се нуждаят от изграждане на план за създаване на нови зелени зони, паркове и озеленяване на междублоковите пространства. Трябва да има контрол над индустрията и видовете бизнес, които са част от проблема.
Мерките са комплексни, но все трябва да се започне отнякъде, за да не се наложи ние и децата ни да ходим с маски по улиците, като в някои азиатски градове.
