На 11 юни телата на 18 африкански мигранти бяха намерени в Сахара. Според Джузепе Лопрете, шеф на мисията в Нигер на Международната организация по миграцията, смъртта им е настъпила повече от седмица по-рано, вероятно от обезводняване.

Връхлетени от пясъчна буря между Арлит в Нигер и Алжир, те са се загубили, останалото са свършили липсата на вода и жегата. Няколко дни по-късно в пустинята бяха намерени останките на още 30 мигранти.

Тази тъжна новина не намери място на първите страници на медиите в Европа: континентът е твърде зает с опитите да овладее растящата вълна от мигранти, пристигащи на южните му брегове, за да обърне внимание на 48 злочести африканци. Тук никой няма да види тези тела, нито ще разкаже историите им. Тази конкретна трагедия ще остане африканска.

Другата трагедия - на стотиците хиляди хора, поели към Средиземно море и изложили на риск живота си, сега е европейско преживяване. И докато тя се разгръща пред очите ни, ние нямаме ясна представа какво да правим.

Не че не забелязахме надигането й. Преди година Върховният комисар на ООН за бежанците публикува стряскаща статистика: в края на 2013 г. в света е имало 51,2 милиона разселени хора - с шест милиона повече в сравнение с 2012. Това е прецедент в историята: от края на Втората световна война не е имало толкова много хора, напуснали домовете си по принуда.

Въпреки това данните за 2013 г. останаха почти незабелязани.

Милиони сирийци бяха избягали от страната си, раздирана от война и бяха намерили убежище в Ливан, Йордания и Турция. Несгодите на семейния живот в бежанските лагери не привлякоха вниманието ни и рядко попадаха на телевизионните екрани.

Известен брой бежанци, някои от далечни страни като Афганистан, успяваха да стигнат до Европейския съюз през Турция и да влязат в Гърция и България; в отговор ние издигнахме стени и затворихме границите.

През пролетта обаче нещата се промениха. След като границите по суша се оказаха затворени, бежанците поеха по море. Залята от бежанци и огорчена от липсата на европейска солидарност.

Италия прекрати спасителната си мисия в Средиземно море през декември. Внезапно човешката трагедия се разгърна пред очите на всички европейци: разнебитени кораби се преобръщат всеки ден, хиляди бежанци се давят. Досега тази година най-малко 1868 души са срещнали смъртта или са изчезнали в Средиземно море, в сравнение с 448 за същия период на миналата година. Заставени да предприемат нещо, членовете на Европейския съюз изпратиха няколко кораба да помагат за преодоляване на кризата.

А после какво? На онези, които достигнат сушата живи, предстои Трето действие от трагедията - Първо действие е първият етап от изтощителното бягство от родната страна, преди да стигнат до морето. Гръцкият остров Лесбос и италианският Лампедуза са претъпкани с мигранти. Бежанците копнеят да отидат на Север, но там никой не ги иска.

През лятото всекидневието става сюрреалистично, щом добре нахранените европейски туристи се струпат по средиземноморските плажове. Френската полиция изтласква мигрантите обратно в Италия; десетки семейства спят на пода на гарата във Вентимиля.

В Ница мигранти без лични документи не са допускани във влаковете за Париж. В Града на светлината полицията разтурва импровизирани лагери на африкански мигранти, но още на следващия ден те изникват отново с нови пришълци. Местната полиция и неправителствени организации ги хранят и обличат, въпреки че водачката на Националния фронт Марин льо Пен настоява да не им се дават нито подслон, нито медицински грижи. В град Кале, последната спирка преди протока Ламанш, сега има "джунгла": лагер с около 3000 мигранти, които в отчаянието си правят опити да скочат в камиони, пътуващи към Великобритания.

Континентът сега е дестинация номер едно за мигрантите в света. Миналата година 626 000 души са поискали убежище в Европа - увеличение с 45 на сто в сравнение с 2013 г. (В Северна Америка също има увеличение с 42 на сто, но числото е много по-малко - 134 600 кандидати за убежище). Тези данни не се изразяват само в растящите нива на законната и незаконната имиграция - напливът на хора раздуха популистки и антиимигрантски настроения сред избирателите.

Нещата се объркаха още повече с размиването на разликата между мигрантите, избягали от война или преследвания и икономическите мигранти, които в дългите си пътувания стават жертви на тежки нарушения на човешките права, особено в ръцете на трафикантите на хора в Либия.

Изправена пред тази бързо задълбочаваща се криза, Европейският съюз реагира както обикновено: бавно, спъван от липсата на обща политика към имиграцията и даването на убежище.

Малцина лидери в Брюксел си дават сметка за мащабите на масираното преселение и предизвикателствата, които то издига пред европейската идентичност, пред идеалите на солидарността и споделените хуманни ценности. През май Европейската комисия със закъснение оповести "европейски дневен ред за миграцията", в който поиска членовете на Европейския съюз да си поделят 40 000 бежанци по предварително изчислени квоти.

Идеята за квотите веднага бе отхвърлена от няколко страни, сред които Франция и някои държави от Централна Европа. Сега Брюксел заговори за схема за настаняване, основана на някак по-приемливото понятие "принцип за преразпределение", определящ критериите, по които страните да поемат мигрантите.

Някои от предложенията на Комисията са положителни стъпки в правилната посока, но по-голямата част от този план има за цел на първо място да попречи на хората да влизат в Европейския съюз. Тази човешка вълна не може да бъде спряна. Самата същност на конфликтите, бушуващи в райони на Африка и Близкия изток, наред с мощната демографска динамика в Африка, означава, че миграцията ще остане европейски проблем за много години напред.

Това е извънредна ситуация, налагаща извънредни ответни мерки.

Експертите знаят, че решения има, но промяната на политическото говорене за имиграцията изисква смелост и дългосрочна далновидност - качества, които не се проявяват често в западните столици в наши дни. Когато се съберат тази седмица в Брюксел, държавните и правителствени лидери на страните в Европейския съюз трябва да си спомнят трагичния прецедент на конференцията в Евиан през юли 1938 г. Тя бе свикана от президента Франклин Делано Рузвелт, за да реши участта на стотици хиляди германски и австрийски евреи, отчаяно търсещи убежище след като Хитлер ги прокуди.

Зеид Раад ал Хюсеин, председател на Комисията на ООН за човешките права, писа в края на май: "Конференцията в Евиан беше катастрофа. Резултатът от нея беше ясен: Европа, Северна Америка и Австралия отказаха да приемат значителен брой от тези бежанци. В протокола се повтаряха две думи: "гъстота" и "насищане".

Дано тази катастрофа не се повтаря.

БТА

*Силви Кофман е редакционен ръководител и бивш главен редактор на в. "Монд".