Станислав Савов

През лятото на тази година се очаква сериозен ръст на престъпленията. Това става ясно вчера от доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представен от експерта Тихомир Безлов. Причината: изострящата се икономическа криза. От данните на ЦИД става ясно още, че рязко са нараснали жертвите на престъпления през януари-февруари 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г. Според Безлов на фона на стряскащия спад на брутния вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие с 3,5%, реален ръст на престъпленията през следващите месеци е съвсем очакван и пикът му ще бъде на лято, когато ще се активизират рисковите групи извършители, влияещи се от безработицата и социалните помощи.
Изследването показва още, че намалява броят на хората, които подават жалби в полицията за посегателства върху тях или собствеността им. Данните на центъра сочат, че от всички 610 хил. престъпления за 2008 година, МВР е регистрирало едва 92 хил. За други 330 хил. полицията не е била потърсена, а 190 хил. престъпления въобще не са регистрирани. Според статистиката кражбата на автомобили е най-масовото престъпление. Колите са открити в 53% от случаите, а 60 на сто от заявилите, че им е поискан откуп, и те са го платили. 18,4% от участвалите в изследването казват, че са станали жертва на някаква измама.
Генералният комисар на МВР Павлин Димитров потвърди официално, че МВР регистрира едно на пет заявени престъпления от жертви. Той коментира, че това е "полицейски филтър" – т. е., за да отчетат висока разкриваемост, служителите пренебрегват част от заявените случаи. Така полицейската статистика сочи устойчивост на извършените престъпления през 2008 г. По официалните данни на полицията при тях са регистрирани 113 000 престъпления през 2008 г. срещу 119 000 за 2007 г., което представлява намаление от пет пункта.
Обезпокоително обаче според Павлин Димитров е, че се увеличават взривовете. За миналата година те са били 53, а нарастването на броя им е симптом за криза.
Безлов постави и въпроса за политическите и професионалните причини, които затрудняват хората, работещи в системата, да регистрират реалния ръст на престъпността.
Той сравни актуалното състояние с периода на прехода, когато има няколко сходни кризи, които бележат ръст на престъпленията: 1990-1992 – от 68 хил. престъпления има скок на 220 хил. Вторият период, който е интересен, е кризата през 1997 г. – със скок на престъпленията до 240 хил.