Закриваме Висшата атестационна комисия (ВАК), а до 40 години желаещите ще могат да станат „професори”. Това заяви новият образователен министър Сергей Игнатов по време на представянето на проектозакона за развитие на академичния състав в България, предаде репортер на БГНЕС.
Ако влезе в сила новият закон, който ще отмени досега съществуващия Закон за научните степени и звания, се предвижда закриване на Висшата атестационна комисия, която ще бъде заместена с апелативна комисия, която ще следи за законността на избора. Апелативната комисия ще поддържа регистър на хабилитираните у нас, както и информационен сайт, на който ще се публикуват по предметни области ще има основни изисквания за докторски дисертации и професури. Със закриването на ВАК ще бъдат спестени поне 400 000 лева. Ръководителите на новата структура ще се назначават от министъра на образованието. Законът е рамков и предвижда повечето процедури да се случват в университети и научните институти. За защита на дисертациите университетите ще назначават научно жури от пет души, като поне трима трябва да са външни на университета. За успешна ще се счита докторантура получила на защита обща оценка минимум „много добър”. Ако оценката е по-ниска ще се отлага защитата за друга дата. Променяйки закона, ние вкарваме докторантите и доцентите в малко по-тежък режим, като една процедура ще продължава между 6-7 часа, каза Игнатов.
Полученото звание ще важи на територията на всеки университет и на територията и на други научни структури, ако те позволят това. Отпада научната степен „доктор на науките”, но ще бъде въведена „хабилитиран доктор”. Научните звания научен сътрудник, старши научен сътрудник втора степен и старши научен сътрудник първа степен ще бъдат заменени съответно с асистент- изследовател, доцент- изследовател и професор- изследовател. Отпада и тристепенната структура на асистентските звания. Основно изискване за придобиване на научно звание става наличието на докторска степен. За тези, които в момента са научни сътрудници или доцент, но не са защитили докторска дисертация, ще се даде срок от 3 години да бъдат зачислени в свободна докторантура. За да станат професори, желаещите ще трябва да имат поне 1-2 докторанти. Искаме да кажем "довиждане" на професора от „оперетен тип”, обясни Игнатов. Това е първата и основна крачка към преминаване на системата от едно централизирано управление към управление чрез нейната конкурентоспособност. За да се кандидатират за „доцент” или „професор” желаещите ще трябва да имат и трудове в лицензирани издания. Според образователния министър с така предвидените процедури в новия проектозакон „професор” ще може да се става на 40 - 45 години. Ако проектозакона бъде приет ще се премахне действието на шифрите по отделните направления и специалности. „В момента, ние се намираме на границата на изхабяване на научния потенциал”, заяви още образователният министър. Целта на проектозакона е да улесни и създаването и функционирането на научни школи. Ще бъде променен и принципа на акредитация, обясни още министърът на образованието. Проектозаконът има положително становище от страна на научно изследователските институти и Съвета на ректорите. Тази седмица започва 10-дневната процедура по съгласуване с министерствата, а до няколко дни се очаква да бъде качен на интернет страницата на образователното министерство. Очаква се законопроектът да влезе в Министерски съвет в средата на декември.

/БГНЕС/