Върховният административен съд в 5-членен състав потвърди решение на Комисията за защита на конкуренцията от м. декември 2008 г., с което на Топлофикация София бяха наложени имуществени санкции от 300 000 лв. и 150 000 лв. за извършени нарушения по чл. 18 и чл. 18, т.1. от ЗЗК (отм.), съобщиха от пресцентъра на КЗК.Проучването на Комисията показа, че към септември 2008 г. Топлофикация София е спряла топлоподаването от абонатната станция до редица сгради. Изрядните клиенти на дружеството са били лишени от ползване на услугата, като в сградите, 51 на брой, само 20 от абонатите с парични задължения не са плащали изобщо задълженията си. ВАС е изтъкнал, че прекъсването на подаването на топлинна енергия е крайна мярка, която е допустимо да бъде приложена само при положение, че са изчерпани всички останали възможности за уреждане на отношенията между страните. Съгласно чл. 69 от Закона за енергетиката енергийните предприятия са длъжни да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на топлинната енергия. Спиране на топлоснабдяването може да бъде извършено след предварително писмено предупреждение, с 15-дневно предизвестие и седемдневен срок за доброволно изпълнение, при незаплащане на дължимите суми повече от 2 месеца след определения срок на плащане.По чл. 18, т.1 от ЗЗК (отм.) КЗК установи, че господстващото дружество е изискало солидарна отговорност от собственик на имот и неговия наемател за плащане на дължими суми за консумирана топлинна енергия от наемателя. Вместо да направи необходимото за предотвратяване натрупването на задължения или за събирането им от длъжника, предприятието е наложило нелоялни условия на собственика на имота. В тази част ВАС е намалил определената от КЗК санкция от 150 000 на 75 000 лева, като е приел, че предявяването на претенции за солидарна отговорност между наемател и наемодател не е широко застъпена практика от страна на топлофикационното дружество. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.В чл. 104 от ЗЗК е уредена възможността за предявяване на искове за обезщетение за причинени вреди от извършено нарушение на ЗЗК. Право на обезщетение имат всички физически или юридически лица, дори и когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Исковете могат да бъдат индивидуални или колективни и се предявяват по реда на ГПК. Лицата могат да се позоват на влязло в сила решение на ВАС, с което се потвърждава решение на КЗК, тъй като то има обвързваща сила за гражданския съд по отношение на установеното нарушение и нарушителите. Що се отнася до вида и размера на претърпените вреди, както и връзката им с извършеното нарушение, доказателствената тежест се носи от лицата, претендиращи обезщетението.
БГНЕС