Това е мой дълг. Много се радвам, че ми се падна възможност да работя в областта на хуманитарната помощ. Надявам се, че ще мога да променя нещата за добро, ако ме одобрите, заяви по време на изслушването в Европейския парламент кандидатът за български еврокомисар Кристалина Георгиева.
На въпрос на евродепутат, защо се е отказала от престижната си работа на вицепрезидент в Световната банка, за да стане еврокомисар с ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи г-жа Георгиева отговори: „Тук ще кажа две неща. Първо – сблъскахме се с едни доста необичайни обстоятелства. Хората в България не бяха много доволни. Моето семейство живее в България, дъщеря ми живее там и когато получих обаждането почувствах, че това е мой дълг. Но също така тук има въпроси на късмет. Има четири области, в работата на Комисията, с които аз съм била ангажирана. Много се радвам, че ми се падна възможност да работя в областта на хуманитарната помощ. Надявам се, че ще мога да променя нещата за добро, ако ме одобрите“. Този неин отговор беше аплодиран бурно от евродепутатите, така както беше посрещнато и встъпитгелното й слово.
Това е голяма отговорност, защото за нуждаещите се по света това е най-отговорния портфейл в Европейската комисия, заяви Кристалина Георгиева във встъпителното си слово пред Европейския парламент. Трагедията в Хаити, където унищожително земетресение с магнитуд от 7 степен отне живота на над 150 хиляди души и остави милиони без покрив, вода и храна е в центъра на изказването на г-жа Георгиева и въпросите отправени към нея от европейските депутати. „Повече от 90% от нашите съграждани искат Европа да има по-голяма отговорност при реагирането на бедствия“, заяви Георгиева. „Ние сме изправени пред една криза – Хаити, коствала живота на над 150 хиляди души“, посочи тя. Г-жа Георгиева припомни, че още преди земетресението Хаити се опитваше да се съвземе от стихийните бедствия като урагани, които връхлетяха карибската страна през 2008 г. „Сега това започва отново. Но Хаити няма да е само“, обеща Георгиева. Тя заяви, че още в първите дни на кризата там ЕК е отпуснала 3 милиона евро и изпратила свои екипи, които да подпомагат местното население. „Всичко това беше координирано от нашите структури за гражданска защита. Ние европейците показахме, че сме щедри. Дарихме над 500 милиона долара“, заяви тя. Според г-жа Георгиева успехът в Хаити зависи и от местното правителство. За тази цел са мобилизирани 100 милиона евро нехуманитарна помощ, за да може правителството на тази страна да заработи, добави тя. Българският кандидат за еврокомисар е убедена, че след Хаити трябва да се направи анализ как Европа да работи по-ефективно при реагирането на кризи. Тя обеща да почерпи опит от предложенията залегнали в доклада „Барние“, за да има един по-структуриран подход. Европейските граждани могат да се гордеят с постигнатото в областта на хуманитарната помощ досега. 60 % от всички хуманитарни помощи по света идват от ЕС, подчерта г-жа Георгиева. Нейното изказване завърши с аплодисменти от евродепутатите.
Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София. Тя е завършила Седма столична гимназия, след което продължава да следва в Университета за национално и световно стопанство със специалност "Политическа икономия" с профил "Социология". Защитава докторат по икономика, специализирала е в САЩ и Великобритания. Чела е лекции във водещи университети в целия свят. До 1990 г. заема различни академични и консултантски позиции в България и САЩ. Започва работа в Световната банка през 1993 г., където е икономист по околната среда за Европа и Централна Азия. От 1998 г. последователно заема директорски позиции в Източна Азия, в отдела по околна среда, в московското представителство на банката и във вицепрезидентството по устойчиво развитие. Лично ръководителят на Световната банка Робърт Зелик я посочва като свой заместник. На 10 март 2008 г. Кристалина Георгиева заема поста вицепрезидент на Световната банка и едновременно с това става корпоративен секретар на банката.


/БГНЕС/