Европейската комисия ще разкритикува съдебната система в България заради слабите резултати в борбата с корупцията на високо ниво и организираната престъпност. Това показва черновата на доклада за напредъка на София в областта на правосъдието и вътрешния ред, която "Дневник" видя.
Документът, който официално ще бъде оповестен до края на март, сочи "сериозни недостатъци". Като особено тревожни са споменати търговията с влияние във Висшия съдебен съвет и убийството на Боби Цанков, който е описан от ЕК като свидетел по важно разследване срещу организираната престъпност. Предстоящият доклад е обзорен и технически и не включва политически коментари, препоръки и критики, а тонът му е безпристрастен, но той маркира постиженията и провалите. Българските власти разполагат с черновата му и имаха възможност да внесат своите коментари и корекции. През следващите дни Еврокомисията трябва да реши дали да ги включи в окончателния текст. Черновата отбелязва множеството арести, свързани с организираната престъпност след средата на миналата година, когато излезе последният доклад на Брюксел, но подчертава, че съдебните дела се влачат и няма нито една присъда от юли 2009 г. досега. Еврокомисията нарича "злоупотреба" бавенето на делата от обществен интерес. Черновата цитира данни от българските власти, според които от 50 знакови дела само девет са завършили с присъда. Въпреки многобройните разследвания за корупция на високо ниво само два случая са стигнали до съда, където обаче се бавят, се коментира в документа. Там се напомня, че от юли миналата година няма осъдени за подкупи на високо ниво. Все пак ЕК отбелязва повдигнатите обвинения срещу трима министри от кабинета "Станишев" - Валери Цветанов, Емилия Масларова и Николай Цонев, и двама депутати от предишния парламент - Гюнай Сефер и Митхат Табаков. Като положително развитие се отчита засилването на екипа от прокурори и полицаи, разследващ измамите с еврофондовете. Въпреки това от 110 проверявани случая през 2009 г. в съда са внесени едва три обвинения. ЕК предупреждава, че като цяло българските власти не са достатъчно активни в разкриването на измамите и корупцията при усвояването на европарите. Черновата обръща сериозно внимание на случая с Красьо Черния, въпреки че спестява името на лобиста. Напомня се, че двама от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) са подали оставка "под обществен натиск", а срещу 18 магистрати има дисциплинарни дела заради съмнения в търговия с влияние. Прокуратурата също е разкритикувана от авторите на доклада, че не е започнала разследване по случая с Красьо, което е попречило обвиненията да бъдат доказани. В действителност има разследване, но то е в задънена улица, защото публичното огласяване на дейността на лобиста провали проверките срещу него и "клиентите" му. Положителна е оценката за работата на инспектората към ВСС, за който докладът признава видим превантивен ефект сред магистратите. Отчита се обаче, че препоръките му не се спазват последователно. Санкциите, които ВСС налага, често са недостатъчно строги, а определени случаи остават ненаказани заради изтекла давност. Докладът напомня критиките на Европейския съд за правата на човека за липсата на отчетност на главния прокурор. В черновата се коментират и промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха внесени от правителството по препоръка на ЕК. Брюксел изразява опасение, че част от важните поправки може да не бъдат подкрепени от Народното събрание. Комисията предупреждава, че използването на съкратената процедура води до твърде леки присъди. Междувременно правната комисия в парламента създаде по-точен регламент за определяне на присъдите по тези дела, който се очаква да реши проблема. ЕК препоръчва на България да засили усилията си за реформа и да ги разшири в повече области, за да постигне практически и измерими резултати до следващия доклад през юли.


/БГНЕС/