Между 500 и 1500 души на година у нас търсят правата си в съда след лекарска грешка, 60% от които твърдят, че техният случай е свързан със смърт. Имаме около 200 наказателни дела за периода, а от тях едва 10 завършват с присъди, от които 2/3 – административни.
Това посочи в анализа си днес социологът Тихомир Безлов, по време на Кръгла маса за сътрудничеството между здравната и съдебната система при защита правата на пациентите, в случаите на лекарски грешки, предаде репортер на БГНЕС. Около 8.3% от пациентите казват, че през последните години са били жертви или потърпевши на лекарски грешки. При изчисление на годишна база това означава, че става дума за около 40-44 хиляди души, от които 1/3 твърдят, че тези грешки са имали здравни последици за тях, коментира Безлов. От тези 30% за около 1000 до 3000 души е имало фатални последици, т.е., смърт. Техните места на проблема за въздаване на справедливост според него са свързани с медицинската експертиза или т.нар. „вещи лица“ - точно те предопределят процеса, защото юристите не са експерти. „Колегиалната лоялност“ между лекарите също е една от причините за тази несправедливост – трудно се получава оценка, неблагоприятна за лекарите.
Съдебната система е недружелюбна към пациентите, които търсят правата си – липсва достатъчно опит, а съдебната такса е много висока, 4% от иска, което е непосилно за тях, каза пред репортер на БГНЕС д-р Стойчо Кацаров, от Сдружение за развитие на българското образование. На въпрос дали има скорошно и бързо решение, той отговори, че за момента няма такова, съдебната такса наистина може да бъде променена бързо, но другият проблем изисква време, смята той. Неговата организация помага при тези случаи със съвети и експертиза, с юридически консултации и др. Има и „лекарска солидарност“, но тя е изцяло в правомощията на съда, заключава той.
Сред работните препоръки на кръглата маса са: свързване на независим орган – Бюро за извършване на съдебно-медицински експертизи за нуждите на правораздаването и разработване на необходимата правна рамка. Трябва да се разработи съвместно със застрахователните компании и ефективна система за застраховки от лекарски грешки, които да започнат да заплащат реални компенсации на потърпевшите. Необходимо е и създаване на Национална система за статистическа регистрация на отклоненията и инцидентите при лечения, както и изработването на процедура за служебна проверка на обстоятелствата, при които е настъпила смърт на пациента в болнично заведение и др.

/БГНЕС/