"Ако се стигне до предложения, които отнемат права на хората, КНСБ ще излезе на протести", заяви заместник председателят на КНСБ Пламен Димитров по PRO.BG.
Увеличението с 22 % не е обсъждано в никакъв формат нито с премиера, нито с финансовия министър Симеон Дянков. Това е комплекс от мерки, а не шопинг лист. Подкрепата за доходите на домакинствата я няма. От 43 мерки 20 не са съгласувани с бизнеса. Няма нищо за минималната работна заплата, за обезщетенията, за безработица, за ваучерите за храна, замразяването на цените на монополите. Това са неща, които хората oчакват, каза още Димитров. 10 мерки са категорично неприемливи – като завишаване на извънредния труд, което няма как да стане в условията на криза. Обезщетенията за временна нетрудоспособност, болничните се предлага да бъдат поемани след третия ден, а първите дни не се знае кой ще ги поеме, смятат от КНСБ. Мярката за замразяване на цените на монополите в следващите 9 месеца ще е първото, което ще поставят синдикатите на тристранния съвет. "Нямаме важната мярка за емитиране на вътрешния и външен дълг, това е най-бързата и безболезнена мярка. Става дума за около 3 милиарда лева. ДДС касае всички, увеличението на косвените данъци засяга потреблението на хората. Облагането на потреблението е грешен подход, особено в криза", смята Димитров.
Данък лукс има морална справедливост, не е популизъм, става въпрос за яхти, имоти, и ние подкрепяме тази мярка, каза още заместник председателят на КНСБ. Приватизацията на топлофикация София и НДК са малко екстравагантни идеи, които могат да бъдат оставени за по натам, добави Пламен Димитров. Със синдикатите набелязахме общи мерки, около 80 %. Те обаче трябва да бъдат вкарани в практиката, защото са важни за бизнеса и държавата, заяви Ивелин Желязков от Асоциация на индустриалния капитал в България. За извънредния труд, добре е да се разреши по-висок таван на извънредния труд, до 150 часа например. Другата мярка е по-бързото разплащане с бизнеса. Иначе по-малките фирми ще фалират. Искат ясен график за разплащане с фирмите, не може да се притискат повече тези, които си плащат. Средствата от сребърния фонд да бъдат инвестирани в български компании, защото сега по закон могат да бъдат само в чужди, завърши Желязков.

/БГНЕС/