Заекът, щъркелът или пък лисицата носят великденските яйца в Германия. В някои части на Швейцария тази задача се пада на кукувицата. Освен че животни носят шарените яйца, има и куп други причудливи великденски обичаи.
Многообразието на великденските обичаи произтича от това, че Великден е най-старият християнски празник - както обясняват етнографите. Много от великденските обичаи са свързани с народните вярвания, които не са непременно предвидени от църквата, но спрямо тях се проявява търпимост.
Неизменна част от празника е, разбира се, великденското яйце. Боядисването на яйцата е широко разпространена християнска традиция, известна от Армения през Русия, Гърция, Средиземноморието до Централна Европа. Често на яйцето се гледа като на символ на плодородието, но това в никакъв случай не е универсално отношение. Около самото яйце са се развили безброй обичаи, като се започне от криенето и търсенето през чукането и най-разнообразните други действия, при които яйцето се търкаля или се хвърля. А това, че най-често заекът е този, който носи яйцето, може да се обясни с множество фактори. От една страна сладкарите са утвърдили богато орнаментираните зайци като лакомство, освен това пощенските картички, а най-вече детските книжки са допринесли за победното шествие на дългоухия куриер.
Великденският огън съществува като светска традиция от 16-ти век, но произхожда още от предхристиянските обичаи през ранната бронзова и желязна епоха. Негови предшественици се откриват в езическия култ към слънцето на старите германи. Великденската свещ, която се пали и благославя в началото на нощния великденски празник край огъня, също е свързана и с езическите жертвени огньове, и с еврейските вярвания. Както еврейският народ поема през пустинята и Червено море, следвайки огнения стълб, така днес християните в нощта на Великден се насочват към църквата и следват горящата свещ, запалена за възкресението на Христос.
По-скоро отмрял е за сметка на това обичаят на великденския смях (lat. risus paschalis). Така между 14-ти и 19-ти век се обозначава традицията, съгласно която проповедта на Великден трябва да предизвика смях у присъстващите вярващи. Идеята е била да се даде израз на великденската радост. Същевременно смехът е бил всъщност насмешка - израз на превъзходство и тържество над смъртта, която просто е била осмивана.
Язденето по Великден пък е стар обичаи от районите, населявани със сорби. На самия празничен ден мъжете от една църковна община, облечени с фракове и цилиндри, с пищно украсените си жребци, отивали в съседната община, за да предадат радостното послание, че Христос е възкръснал. След което посетената община е трябвало да върне визитата.
Доста широко разпространен е и обичаят на великденската разходка, споменат от Гьоте в първата част на неговата драма "Фауст". Главният герой, който има по-скоро двусмислено отношение към християнството, изрича думите "Реки и извори са свободни от лед", като така е изтъкната връзката с началото на пролетта.
В Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния в понеделника след Великден и до днес се следва традицията, съгласно която мъжете пръскат жените с вода /в Унгария - с парфюм/, а и ги пляскат с пръчка, украсена с панделки. Смята се, че именно по този начин се гарантира доброто здраве и красотата на жените през следващата година. На Филипините, където също се поддържа обичаят със зайците и боядисаните великденски яйца, родителите дърпат малките си деца за косите, докато бият камбаните. Разчита се така децата да пораснат повече.
В Германия също е имало един пределно куриозен обичай - в района на Хилдесхайм /недалеч от Хановер/ водата от един извор се превръщала в нощта на Великден във вино. Затова хората лягали по корем край извора и потапяли езиците си във водата. Но така и не се случило да усетят вкуса на виното, а и обичаят вече не съществува.


/БГНЕС/