"Отивайте да си гледате работата!“ Това е само една от репликите, които е изрекъл премиерът Бойко Борисов по време на вчерашната среща със служителите във всички министерства, показва стенограмата, качена на интернет страница на Министерски съвет.
Репликата е отправена към председателя на агенцията по туризъм към МИЕТ Анелия Крушкова. Тъй като възниква спор дали има необезпечени договори в агенцията на стойност 700 000 лв премиерът отговаря само "Понеже аз не ги събирам хората да се заяждам. Ако са плюс-минус 700 хиляди и има мотив, че все пак това е в 100-те процента, пък 90, не сте разбрали - разбрали. Отивайте да си гледате работата“, казва премиерът. Стефан Делчев директор "Вътрешен одит” в Министерството на финансите докладва на премиера за три договора, по които има нарушение на Закона за обществени поръчки на обща стойност около 12 милиона, тъй като са сключени на принципа на прякото договаряне. Два от договорите са по инициатива на тогавашния министър на финансите Пламен Орешарски и един е инициран от неговия заместник – Димитър Ивановски. Става дума за големите фирми за одит- Делойт, Прайс Уотър Хаус, а договорът действа и до момента, но големите разплащания са били някъде до юли месец миналата година, обяснява той. В МВР също има три необезпечени договора. Разговорът става по-разгорещен в момента, когато идва реда на земеделското министерство. Асен Синьов от министерството обяснява, че МЗХ има задължения в размер на 4 987 433, 5 милиона. "Това е, което ние сме подписвали, което седи неразплатено и за което нямаме осигурено финансиране“, обяснява той. Със Закона за държавния бюджет за 2009 г. се разчитат 20 милиона, а на министерството са предоставени само 6 милиона и тъй като са направени разходи за близо 12 милиона – останалите са дължими. Премиерът, обаче е възмутен от това как може второстепенните разпоредители с бюджетни кредити да сключват необезпечени договори. Той пита Синьов "Можете ли да отидеш в магазина и да си поръчаш каквото искаш и накрая като отидеш при касиерката (в случая счетоводителката), да кажеш "Само ще подпишем тук и ще взема работата”. Как само са подписвали? Кои са тези? Те още на работа ли са?“ Мирослав Найденов обяснява, че всички, които са подписвали подобни договори ги е сменил. "Напоителни системи” са подписали за безплатна поливка, 6 милиона фактурират, парите ги няма. Градушките стреляли по не знам какво, парите ги няма, ей така са подписвали, заявява той. Асен Синьов обяснява, че второстепенните разпоредители имат бюджет и те трябва да се съобразяват с този бюджет и е безотговорност да не го правят. В Министерството на културата са установени три случая на договори без финансиране, които са за Драматичен театър „Масалитинов” в Пловдив с обща стойност 3 618 000. Те са прекратени и работата по тях е спряна. Всичко това е дадено на прокурор.
Дебати се водят и около договорите на транспортното министерство. Оказва се, че става дума за общо около 31 милиона не осигурено финансиране, като около половината от тези пари са от договори на бившето министерство на Държавната администрация на Василев. Оттам всички договори, които идват, са с неосигурено финансиране и всичко е дадено на прокурор. Тъй като не е имало осигурено финансиране за самолетите „Еърбъс“, Катя Атанасова от министерството обяснява, че и в момента осчетоводява самолетите като оперативен лизинг, а на практика е сключен договор за финансов лизинг. Финансирането за летище „Пловдив” също се оказва проблем. Недостигали са средства около 2 милиона и половина, което не можа да се разплати, но е било изпълнено, тъй като е била поставена задача за изборите да се открие летището. По този повод Борисов заявява: „Сега искам да му се обадите и да му кажете: Господин министър, Премиерът ни пита понеже Вие сте знаели откъде, да ни кажете откъде да ги търсим, защото ние не може да ги намерим. Девет месеца ги търсим, уморих се да ги търсим.“ Оказва се, че няма регистър на договорите в бившата ДАИТС, или е частично пълен и излизат договори, които са извън регистъра въобще. По време на срещата Цветков разбира, че финансистите в транспортното министерство не разполагат с копия от договорите, които се подписват. В министерството на отбраната общите задължения заедно чуждестранните договори са за над 600 милиона по договори, които са сключвани в периода 2005-2009 г. включително, месец юни- те са били обезпечени за времето, когато са сключвани, но не е отчетено, че всъщност това са многогодишни договори. Другата част от договорите обаче са сключвани по материален план, който е утвърден от тогавашния министър на отбраната Николай Цонев, по който не е имало осигурено финансови средства. Към 31 декември 2009 г. задълженията на ВМА са 89 милиона, като 10 милиона са за извършен текущ ремонт, от порядъка на 7 милиона са за външни услуги, 4 милиона за храна, а за медицинско оборудване са 15 милиона. Първоначалният бюджет е за 55 милиона, в края на годината са изхарчени 152 милиона на практика. По линия на НЗОК на ВМА са преведени по около 3,5 милиона лева на месец. Според директора на ВМА Стоян Тонев през последните 7-8 години практиката е била да се оформят нереални бюджети, които са покривали само разходите за заплати. Дори и бюджетът за 2010 е подобен – около 64 милиона лева, като от тях само за заплати са 60 милиона лева. Премиерът пита каква е разликата в парите, които има правителството да додаде общо и военният министър отговаря, че става дума за 644 милиона. От тях 231 – за въоръжение и техника. Директорът на Агенция“ Пътна инфраструктура“ Божидар Йотов, пък обяснява на премиера, че сделките на агенцията с фирмите са за около 360 милиона, около 300 милиона без ДДС. Това се пределни цени, тоест – няма цена на договора, договорът става с възлагане на конкретни видове работа. „Тази голяма цена ни е довела до много ниски цени на изпълнението. Тоест, ние можем да възложим и 100 милиона, тъй като към декември не знаехме бюджета. Когато ги направим за 3-4 години, няма да знаем бюджета и за следващите няколко години“, обяснява той. За Автомагистрала „Хемус” нямаме пари и изтеглихме пари от резерва, за да можем да покриваме магистралата, защото наистина там е страшно. Направихме това и за „Северна дъга”, за „Владая”, тъй като надвишаваше месечната задача, казва още Йотов. Регионалният министър Росен Плевнелиев предлага следното нещо - МРРБ да извади 4-5 казуса – договори за една година, за три години, рамкови договори, дългосрочен договор, защото един язовир е 10 години и да се опита да предложи правила за тях. Ние дупките не знаем догодина колко ще се отворят, казва още министърът. В социалното министерство има два вида проблеми - единият е за сключени договори след проведени обществени поръчки, които не са включени в поименното разпределение на разходите за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, утвърден от Министерство на труда и социалната политика. Това са 12 договора, единият е за Стара Загора, обяснява социалният министър Тотю Младенов.
Премиерът коментира като цяло ситуацията : „Но аз разсъждавам по следния начин. Това е като едно семейство – имаш да погасиш примерно апартамент, да погасиш вноска за кола примерно, и изведнъж ти идва едно наследство от някакви пари, което е т. н. излишък. Вместо с този излишък да видиш какво дължиш до този момент и да отидеш и да си платиш дълговете и ако ти останат – можеш да си купиш още каквото и да е. Но с тези пари би ли отишъл да си купиш нещо ново, без да си разплатиш старите дългове?! Сега всеки министър идва при мен и казва какво е почнато, трябва да се додават пари и като се сумират изведнъж реалният бюджет скача до тавана“. Той иска да знае има ли такива хора в администрацията, които са подвеждали , има ли такива, които са се застъпвали това да става или да не става и в същото време да съм сигурен, че те повече няма да ги подвеждат. Той сравнява действията на предишното правителство и със строежа на къща - „правиш къща - стигнал си до първия етаж и вместо да си го покриеш, започваш да правиш до него барбекю, което също ще го изкараш до половината примерно и накрая нито имаш къща, нито имаш барбекю“.

/БГНЕС/