Президентът Георги Първанов връща за ново обсъждане текстове от Закона за развитието на академичния състав, който бе приет на 15 април, съобщиха вчера от пресслужбата на президентството. Малко по-рано след среща на държавния глава с представители на сдруженията на младите учени "Когито" и ИРИОН, която се състоя по тяхна молба, държавният глава заяви: „Твърде вероятно е да бъде наложено вето на Закона за развитието на академичния състав, въпросът е дали това вето да е за цялостния закон, за духа, за философията или ако приемем заложените в него принципи, да се опитаме да усъвършенстваме.“ Първанов обясни, че е получил десетки становища, позиции, предложения и възражения по отношение на закона. Част от тях са били от Софийския университет, от БАН, от Съюза на учените в България, от научни звена и отделни учени. „Имам доста бележки, доста сериозни възражения към текста, който като цяло, разбира се, съм склонен да приема“, коментира Първанов. Според държавния глава връщането на някои текстове ще даде възможност за още една дискусия по важните въпроси, които засягат цялото ни обществено развитие. Сред мотивите за връщането на закона са недостатъчната пълнота и изчерпателност, с която се уреждат условията за академична дейност и кариерно израстване на научните работници в страната. От президентството съобщават още, че в закона трябва да намерят място единните държавни изисквания, които са предвидени за уредба с правилника за неговото прилагане, за да са трайно уредени и еднакви за всички.
В така приетия закон липсват ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Според президента не са ясни и критериите между длъжностите „главен асистент”, „доцент” и „професор”, заемането на които става с наличието единствено на научната степен „доктор”. Държавният глава изразява и категоричното си несъгласието за изключването на съдебния контрол върху актове, които са от изключително значение за правата на лицата, участващи в съответните процедури по закона.
„Ние се опитваме да спечелим време, за да може законът да придобие по-голяма цялост. Искаме доработването му“, заяви след срещата с държавния глава Стилиян Георгиев от сдружение "Когито". Той допълни, че новият закон е приет набързо и затова трябва да бъде преразгледан.

---

880 хил. лева на месец е дефицитът на БАН

Българската академия на науките работи сега с един дефицит от близо 850-880 хил. лева на месец. Това заяви вчера пред „Класа“ председателят на академията акад. Никола Съботинов. Той обясни, че финансовото положение на БАН е изключително тежко. С постановление на Министерския съвет от миналата седмица, с което се намали бюджетът на всички институции, бюджетът на БАН бе съкратен с около 7,5 млн. лева. Преди това при второ четене на бюджета на академията бяха взети 10 млн. лева. Съботинов обясни, че БАН не може да получи и средствата си по международните договори. „Имаме месечен лимит на средствата, който не ни дава възможност в пълен размер да си харчим парите по договорите“, коментира той.