Марчела Абрашева
„Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

Ако днес се проведат парламентарни избори, ГЕРБ отново ще ги спечели. Това сочат данните от априлското национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” за политическите и обществени нагласи, проведено по поръчка на вестник „Класа”.
Не че общественото мнение иска предсрочни избори, напротив – желанието страната ни отново да се занимава с избори в следващите няколко месеца е ниско. Това е разбираемо, доколкото мнозинството гласуващи просто биха повторили своя вот от миналото лято и в този смисъл не са особено мотивирани пак да ходят до урните. Доверието в ГЕРБ и премиера Борисов запазва високите си стойности, които измерваме от 3-4 месеца насам, с малки колебания нагоре-надолу от процент-два. Въпреки че „Атака“ и РЗС вече са, както се казва, от двете страни на барикадата – първите подкрепят, вторите критикуват ГЕРБ и управлението, и двете формации продължават да пребивават в едни от най-ниските си стойности на обществено доверие и електорална подкрепа. БСП продължава да се рони като проценти подкрепа във вменената й от премиера роля на основен виновник за всичко лошо, което ни се случва, че и на лошото, което, не дай Боже, ще ни се случва оттук нататък. Известна мобилизация на симпатизантите наблюдаваме при десните формации – СДС и ДСБ. Но основната картина остава непроменена: в очите на обществото сериозна единна политическа алтернатива на сегашните управляващи няма. Дори президентът, макар да продължава да бъде единственият политик не от средите на управляващите, одобряван от приблизително половината българи, е четвърти по рейтинг - след Бойко Борисов, Цветан Цветанов и еврокомисаря ни Кристалина Георгиева.

Основното постижение на управляващите към този момент без съмнение е, че припомниха на обществото едно позабравено в последното десетилетие свойство на държавата: тя може да наказва, стига да иска. В последните десетина години държавата някак присъстваше в представите главно като мащехата, която не дава достатъчно, вместо да бъде майката, от която всички имат нужда. Сега „децата” не са съвсем сигурни какво ще им дава и какво ще им взема държавата оттук нататък в продължаващата икономическа криза, но това в момента е на заден план в масовите нагласи. Новото и по-важното в очите на повечето обикновени българи е, че държавата най-после се опитва да се държи като отговорен родител от последна инстанция. Дали наказва принципно, справедливо и ефективно и какви ще бъдат възпитателните ефекти, засега е второстепенен въпрос за публиката.

Това обяснява следния парадокс - оценките на обществото за отделните сфери на управление /икономика, образование, здравеопазване, селско стопанство, цени, безработица и т.н/ остават преобладаващо негативни, в смисъл „не виждаме подобрение”. Общото доверие в правителството обаче остава високо и непроменено - 45% от пълнолетните българи. Явно достатъчно българи са съгласни към момента с диагнозата на премиера, че „въвеждането на ред” от страна на държавата е основната антикризисна мярка.

В същото време леко нарастват и критичните оценки: например, че за негативните процеси в икономиката и държавните финанси правителството има и свой принос, отвъд „лошото наследство”. Расте несигурността какво ще се случи утре или след месеци с личните доходи и безработицата. Тази несигурност сама по себе си все повече ще се превръща в допълнителна бариера пред евентуално икономическо съвземане.
Като цяло априлското изследване на „Галъп“ сочи не толкова спад на доверието – в премиер, правителство, ГЕРБ, колкото ръст на недоверието при доминиране на мненията, че премиерът знае какво прави и ще успее.

Остава да се надяваме, че рязкото „пробуждане” на държавата няма да доведе до заспиване на икономиката. Имаме нужда да оцелеят и двете, дори да не ни харесват такива, каквито са в момента.

Изследването е национално представително, проведено е през първата половина на месец април и обхваща 996 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.