София /КРОСС/ Не са налице доказателства за банков картел, реши Комисията за защита на конкуренцията. Комисията установи, че липсват доказателства за извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от страна на Асоциация на банките в България (АББ) и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 от ДФЕС.
Конкретният повод за образуване на производството пред КЗК e получен сигнал от Председателя на Центъра за човешки права, както и информация от председателя на Националната асоциация на българския бизнес Светлозар Николов, във връзка с наблюдавано през последните месеци на 2008 г. повсеместно и рязко увеличение на лихвените проценти в страната по потребителски и ипотечни кредити за жилищни нужди.
Протоколите, иззети при проверката на място в помещенията на АББ, и форенсик доказателствата показват, че на срещите на членовете на АББ са обсъждани главно становища и предложения по законопроекти, както и въпроси, свързани с прилагането на нормативни актове, регулиращи банковата дейност на територията на страната. Тези действия не могат да бъдат определени като неправомерно координиране на поведението на сдружените субекти, които ограничават или нарушават ефективната конкуренция на банковия пазар.
От фактическа страна се установи, че АББ е била информирана за предлагани от член на Асоциацията лихвени нива по краткосрочни депозити в левове, които са по-високи от преобладаващите на пазара. Нарочното уведомяване на сдружението за определена пазарна политика на неин член, съпоставена с тази на останалите й членове, би могло да цели въздействие за евентуално ограничаване автономното поведение на пазарния субект. В конкретния случай не бяха открити доказателства за последвала реакция от Асоциацията, с която да се ограничава свободната стопанска инициатива при осъществяване на дейността или налагане на самоограничително поведение от страна на съответното предприятие, включително при определяне на цените на предоставяните услуги.
Установи се също, че на заседания на УС на Асоциацията е обсъждан въпросът за промени в регулациите на лихвите по депозитите. Членовете на УС са предложили различни модели за регулирането им, обсъдили са предимствата и недостатъците на всеки един вариант и са коментирали възможните индекси за определяне на benchmark. Друго предложение е банките, които предлагат прекалено висока лихва по депозитите си, да плащат по-висок процент МЗР (минимални задължителни резерви), както и депозитите с високи лихви и тези, по които се обявяват промоции или се дават предметни награди, да не бъдат защитени от Фонда за гарантиране на влоговете или за тях да се изисква по-висока вноска.
Констатира се, че членовете на АББ са обсъждали разпечатки от лихвената статистика на БНБ, като "Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт-депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектор Домакинства", "Лихвени проценти и обеми по нов бизнес по депозити с договорен матуритет на сектор Домакинства", "Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт-депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектор Нефинансови предприятия" и "Лихвени проценти и обеми по нов бизнес по депозити с договорен матуритет на сектор Нефинансови предприятия" с определена стойност да бъдат използвани за benchmark за различните видове депозити. Подобно обсъждане на елементи от ценовата политика между конкуренти би могло да доведе до координация на пазарното поведение на участниците на пазара. Към настоящия момент обаче няма достатъчно безспорни доказателства за обмен на чувствителна информация или предприети координирани действия с цел съгласуване на обща ценова политика между членовете на АББ по предлаганите депозити.
Анализът на дейността на AББ в рамките на настоящото производство показва, че въпреки провежданите срещи, които биха могли да доведат до ограничаване независимостта на отделните предприятия при вземане на решения относно ценовата им политика, не са налице безспорни доказателства за влияние върху автономното стопанско поведение на членовете на АББ.
В заключение Комисията счита, че няма категорични доказателства, които да сочат, че действията и актовете на Асоциацията попадат в обхвата на забранените от ЗЗК решения на сдружения на предприятия.