Брюксел, Белгия /КРОСС/ Необходима е реформа в икономическото управление, за да може ЕС да бъде по-добре подготвен за бъдещи кризи, както и за да се гарантира приложението на стратегията за икономически растеж и заетост ЕС2020, подчертават депутатите в две резолюции, приети в сряда. ЕП настоява към стратегията ЕС2020 да бъдат включени повече конкретни цели, като отделяне на 3% от БВП за научноизследователска дейност, задължителни цели по отношение на емисиите на парникови газове и намаляване с 50% на бедността в ЕС.
Новият модел на ефективно икономическо управление трябва да предостави на Комисията "същинска и по-голяма отговорност за управление" и трябва да се основава на подхода на "моркова и тоягата" чрез икономически стимули (например допълнителни средства от ЕС) и санкции според представянето на държавите членки. За да се укрепи неговата демократичната легитимност, новото икономическо управление трябва да бъде изградено на основата на по-активно включване на Европейския парламент и на националните парламенти по време на целия процес.
Относно стратегията ЕС2020, депутатите критикуват държавите членки за липсата на амбициозни цели до момента и призовават Комисията да предостави на Парламента по-детайлни планове относно изпълнението на инициативите.
Членовете на ЕП подчертават връзката между бъдещия икономически растеж и стабилността, от една страна, и икономическото управление, от друга, и смятат, че излизането от финансовата криза ще изисква модел на икономическа координация, основаващ се на общностния метод, а не на междуправителственото сътрудничество.
Резолюцията препоръчва също създаването на "Европейски валутен фонд", в който държавите от еврозоната да внасят средства пропорционално на размера на своя БВП, както и глоби в зависимост от равнищата на прекомерна задлъжнялост и дефицит; всяка държава членка би могла да ползва от ЕВФ сума до размера на средствата, вложени от нея в миналото. Ако все пак дадена страна има нужда от допълнителни ресурси или гаранции, тя ще трябва да приеме специално съставена програма за реформи, която да изпълнява под контрола на Европейската комисия.
В заключение депутатите подчертават, че еврозоната се нуждае от "по-смело икономическо управление", което да се фокусира върху монетарната политика, но също и върху социалното измерение.
Относно осъществяването на стратегията ЕС2020, депутатите предупреждават, че са необходими повече задължителни правила, които да заменят отворения метод на координация.
Силен акцент в резолюцията се поставя на бюджетната координация в общия контекст на икономическото управление. Депутатите настояват, че са нужни повече съвместимост и допълване между националните бюджети на 27-те държави членки и бюджета на ЕС. Те също така смятат, че държавите членки трябва да формулират своите икономически политики съобразно общите цели на ЕС, а не само на базата на националните интереси.
Членовете на ЕП призовават за повече конкретни цели, които да бъдат включени в стратегията, включително отделяне на 3% от БВП за научноизследователска дейност, задължителни цели по отношение на емисиите на парникови газове и намаляване с 50% на бедността в ЕС. По отношение на образованието, ЕП призовава Съвета да определи следните цели: постигане на стопроцентово равнище за средното образование, преждевременно напусналите училище да бъдат под 10% от съответната възрастова група и поне 40% от населението да са завършили висше образование.
Подчертавайки важността на завършването на вътрешния пазар за успеха на стратегията Европа 2020, резолюцията изтъква, че "висококачествената заетост" трябва да бъде ключов приоритет в стратегията и призовава за "нова програма за насърчаване на достоен труд, гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и подобряване на условията на работа".
В заключение депутатите предупреждават, че водещите програми на стратегията Европа 2020 не са получили достатъчно финансиране в проектобюджета за 2011 г. и предлагат варианти за разрешаване на този проблем.
Новият модел на ефективно икономическо управление трябва да предостави на Комисията "същинска и по-голяма отговорност за управление" и трябва да се основава на подхода на "моркова и тоягата" чрез икономически стимули (например допълнителни средства от ЕС) и санкции според представянето на държавите членки. За да се укрепи неговата демократичната легитимност, новото икономическо управление трябва да бъде изградено на основата на по-активно включване на Европейския парламент и на националните парламенти по време на целия процес.
Относно стратегията ЕС2020, депутатите критикуват държавите членки за липсата на амбициозни цели до момента и призовават Комисията да предостави на Парламента по-детайлни планове относно изпълнението на инициативите.
Членовете на ЕП подчертават връзката между бъдещия икономически растеж и стабилността, от една страна, и икономическото управление, от друга, и смятат, че излизането от финансовата криза ще изисква модел на икономическа координация, основаващ се на общностния метод, а не на междуправителственото сътрудничество.
Резолюцията препоръчва също създаването на "Европейски валутен фонд", в който държавите от еврозоната да внасят средства пропорционално на размера на своя БВП, както и глоби в зависимост от равнищата на прекомерна задлъжнялост и дефицит; всяка държава членка би могла да ползва от ЕВФ сума до размера на средствата, вложени от нея в миналото. Ако все пак дадена страна има нужда от допълнителни ресурси или гаранции, тя ще трябва да приеме специално съставена програма за реформи, която да изпълнява под контрола на Европейската комисия.
В заключение депутатите подчертават, че еврозоната се нуждае от "по-смело икономическо управление", което да се фокусира върху монетарната политика, но също и върху социалното измерение.
Относно осъществяването на стратегията ЕС2020, депутатите предупреждават, че са необходими повече задължителни правила, които да заменят отворения метод на координация.
Силен акцент в резолюцията се поставя на бюджетната координация в общия контекст на икономическото управление. Депутатите настояват, че са нужни повече съвместимост и допълване между националните бюджети на 27-те държави членки и бюджета на ЕС. Те също така смятат, че държавите членки трябва да формулират своите икономически политики съобразно общите цели на ЕС, а не само на базата на националните интереси.
Членовете на ЕП призовават за повече конкретни цели, които да бъдат включени в стратегията, включително отделяне на 3% от БВП за научноизследователска дейност, задължителни цели по отношение на емисиите на парникови газове и намаляване с 50% на бедността в ЕС. По отношение на образованието, ЕП призовава Съвета да определи следните цели: постигане на стопроцентово равнище за средното образование, преждевременно напусналите училище да бъдат под 10% от съответната възрастова група и поне 40% от населението да са завършили висше образование.
Подчертавайки важността на завършването на вътрешния пазар за успеха на стратегията Европа 2020, резолюцията изтъква, че "висококачествената заетост" трябва да бъде ключов приоритет в стратегията и призовава за "нова програма за насърчаване на достоен труд, гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и подобряване на условията на работа".
В заключение депутатите предупреждават, че водещите програми на стратегията Европа 2020 не са получили достатъчно финансиране в проектобюджета за 2011 г. и предлагат варианти за разрешаване на този проблем.
/ДК/
Източник: Информационна агенция КРОСС
