Аз няма да престана да грабя и черпя от живота, колкото мога. Това е действителност, която често е много по-забавна и по-мощна, от което и да е писателско въображение може да сътвори, заявява драматургът и писател Захари Карабашлиев в интервю за БГНЕС. “За мен е безкрайно забавно да съм част от тази действителност, за да мога да я слагам на сцена или на страница. Съвсем безобразно и безотговорно мога да я ползвам. Аз не пиша за българския характери за българската действителност. Аз пиша за човешкото състояние. Тоест никой от моите герои не е закотвен в България, Добруджа, в Търговище, или в Казанлък. Няма такова нещо. Ако е достатъчно добре поставен човешки, той може да бъде актуален, където и да е“, казва Захари Карабашлиев. Това обаче не означава, че сяда и казва - сега ще измисля един универсален сюжет, с един универсален характер, не - просто нещата се случват. “Аз се опитвам да бъда честен към самия себе си. Опитвам за самия себе си да уточня дали може да се говори за специфичен български характер. Доста години минаха, колкото повече време минава все повече усещам, че няма нищо кой знае какво специфично у нас. Няма нищо кой знае какво изконно българско. Ние сме си такива, каквито сме и такива, каквито са хората навсякъде. Няма нищо, което си мислим, че е кой знае колко оригинално. Нито ракията ни е ракия българска измислена, нито прословутото ни розово масло, нито гостоприемството ни. Абсолютно еднакви сме с останалата част на човечеството. Има неща, които са във възпитанието – първите седем години, които са по-специфични“. Следя политиката за съжаление, казва Карабашлиев. “Днес си мислиш едно, утре друго. Макар, че не съм част от политиката, нито от хората, които са съвсем пряко зависими от политиката. Макар и аз съм пряко замесен. Плащам си данъците в тази държава. Както всеки останал българин. Печеля в тази държава пари, плащам си данъци. Така, че тези неща ме касаят пряко. Аз не съм някакъв си емигрант, който идва като лястовичка от време навреме и си тръгва. Семейството ми е тук. Някои от нещата са положителни, някои от нещата са безобразни. Не мога да дам примери, защото това, което днес мисля, че е безобразно, утре може да излезе в дългосрочен план добро. Време за сериозни промени в парадигмата на мислене все още ни предстоят, за съжаление. 20 години минаха, ние трябваше тези неща да сме ги изприказвали, изпозапочнали. Прословутите проблеми с културата, около нейното финансиране. И се усещам, че съм в компания с хора, които сме го говорили това нещо преди 15 години и ми става неудобно. От реформа има нужда цялото ни общество. Не просто театъра. Той е част от нашето общество. Ние не можем сега да правим реформа в театъра, пък после реформа в нещо друго. На парче. Все едно асфалта – тук има дупка, там ще закърпим, след първия дъжд те се разпукват пак, стават по-големи. Не, просто така не става на парче. Доказахме си го сами на себе си, продължаваме да откриваме топлата вода, 20 години по-късно. Така не става. Не може хората ни да получават по 2-300 лева заплати и ние да искаме каквото и да е. Нямам представа кои са хората, които са договаряли нещата с МВФ, и влизам в неща, които не са ми работа. Но пенсиите, с ниските работни заплати – това е по-ниско от санитарния минимум. Така, че няма нужда да говорим за театър. За какъв театър говорим. Реформата предстои и тя е всеобща. Реформата в театъра започва от самите нас. И докато не поставим в центъра зрителя, заради когото правим театъра, а не за задоволяваме своето его, няма как да се случи нещо добро“, казва писателят и драматург. Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург, живеещ в Калифорния, САЩ. Неговият дебютен роман "18% сиво" (2008) претърпява четири издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене". "18% сиво" печели "Цветето на читателите" - литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници "Хеликон". Пиесата "Откат" получава Голямата награда на конкурса "Нова българска драма" (2008), а пиесата "Неделя вечер" - най-престижната театрална награда за драматургия в страната, "Аскеер". Захари Карабашлиев е автор на сборник разкази "Кратка история на самолета" (2009). Той работи като фотограф и барман. Предстои “Откат“ да бъде поставен от Стайко Мурджев в Театър “Българска армия“, както и евентуално заснемане на “18% сиво“. /БГНЕС /www.bgnes.com