Депутатите от Парламентарната комисия по образование приеха на първо четене промени в Закона за висшето образование, предаде репортер на БГНЕС. В законопроекта се предвижда висшите училища, които са получили при институционална акредитация оценка "много добра” или "добра”, да имат право да извършват обучение срещу заплащане по степени "бакалавър” степен "магистър”. Броят на обучаваните срещу заплащане студенти ще бъде извън определения от Министерския съвет държавен план прием за съответната година в рамките на определения капацитет на висшето училище, но не повече от 10%. Таксите от обучението срещу заплащане постъпват в приходната част на бюджета на съответното висше училище. Когато висшите училища провеждат обучение срещу заплащане, не получават финансови средства за издръжка за обучението като част от субсидията от държавния бюджет. В текста на нормативния акт се предвижда още таксите от платеното обучение да не могат да бъдат по-ниски от 70% от диференцирани нормативи по професионални направления за един студент и да не могат да бъдат по-високи от двукратния им размер. Това означава, че разликата до 100% ще се поема от държавата. Въвеждането на платено висше образование, според министър Сергей Игнатов и председателя на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов, е антикризисна мярка, тъй като към настоящия момент държавата не разполага с необходимите финансови средства. Депутатът от Движението за права и свободи Лютви Местан коментира обаче, че по закон свободен капацитет не може да има в нито едно държавно училище. Такъв обаче има и според Местан причината е, че има редица направления, по които държавните вузове не могат да запълнят дори държавно субсидираните бройки. Валентина Богданова от "Коалиция за България” е на мнение, че следва да се намали държавната поръчка. Промените обаче бяха одобрени с 11 гласа "за” основно от ГЕРБ, двама "против” – Валентина Богданова и Веселин Методиев, а двамата депутати от Атака Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов се въздържаха./БГНЕС /www.bgnes.com