Брюксел /КРОСС/ За да се гарантира, че гражданите и предприятията в ЕС извличат максимална полза от вътрешния пазар, Европейската комисия предприе действия срещу общо 12 държави-членки. Тя заведе дело срещу Белгия, Кипър, Гърция, Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия и Швеция в Съда на Европейския съюз поради забавяне в прилагането на Директивата за правата на акционерите. С директивата се въвеждат минимални стандарти за гарантиране на това, че акционерите на дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар в ЕС, имат навременен достъп до необходимата информация преди общото събрание и могат лесно да гласуват и без физическо присъствие. В областта на обществените поръчки България, Кипър, Латвия, Португалия и Словения ще получат мотивирани становища, изискващи от тях пълното прилагане на директивата за обжалване при обществените поръчки. Тази директива цели подобряването на националните процедури за преразглеждане, които предприятията могат да използват, ако смятат, че публичният орган е възложил поръчка неправомерно. Ако тя не се прилага правилно и навреме, съществува риск участниците в търга да не могат да обжалват ефикасно неправомерно възложените поръчки. Ако до два месеца не бъде получен от дадена държава-членка задоволителен отговор на съответното мотивирано становище, Комисията може да отнесе делото до Съда на Европейския съюз.

С Директивата за правата на акционерите се въвеждат минимални стандарти за гарантиране на това, че акционерите на дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар в ЕС, имат навременен достъп до необходимата информация преди общото събрание и могат лесно да гласуват и без физическо присъствие. Важни елементи на това са публикуването на документи в интернет, както и възможността за гласуване с пълномощие и участие по електронен път. Освен това с директивата се премахва блокирането на акции и се въвеждат минимални стандарти по отношение на правото да бъдат задавани въпроси, да се включват точки в дневния ред на общото събрание и да се внасят предложения за решения.
Макар и деветнайсет държави-членки да прилагат вече директивата в пълна степен, осем други (Белгия, Кипър, Гърция, Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия и Швеция) все още предстои да приложат някои или дори всички нейни разпоредби. Непълното прилагане означава, че акционерите в тези държави-членки не се ползват със същите права като навсякъде другаде в Европа и са лишени от правата, които им предоставя директивата при инвестиране в дружества, чиито акции се търгуват публично на борсата. Срокът за прилагане е изтекъл на 3 август 2009 г.

Ефективните процедури за обжалване са съществени, за да се гарантира, че обществените поръчки действително се възлагат на дружеството, представило най-добра оферта. Такива процедури ще спомогнат и за укрепване доверието на бизнеса и гражданите в това, че възлагането на обществени поръчки се провежда навсякъде в ЕС по справедлив и конкурентен начин. Директива 2007/66/ЕО за обжалване при обществените поръчки има за цел да подобри националните процедури за преразглеждане и по този начин да засили борбата с нелегално възложените поръчки. В нея се предвижда задължителен период на изчакване от най-малко 10 дни между възлагането на поръчката и действителното подписване на договора, който ще даде разумен срок на всички участници в търга да обжалват решението за възлагане. Освен това с директивата се търсят начини за борба срещу неправомерното пряко възлагане на обществени поръчки, което представлява най-сериозното нарушение на законодателството на ЕС, свързано с възлагането на поръчки. По силата на тази директива националните съдилища могат да анулират договори за поръчки, възложени неправомерно, без прозрачност и без предварителна конкурентна тръжна процедура.

Пет държави-членки - България, Кипър, Латвия, Португалия и Словения - не са транспонирали директивата напълно в националното си законодателство, срокът за което е бил 20 декември 2009 г. Непълното прилагане на директивата означава, че някои европейски предприятия са лишени от правата си, когато участват в търгове за обществени поръчки в посочените държави-членки. Ако до два месеца не бъдат получени от тези държави-членки задоволителни отговори на съответното мотивирано становище, Комисията може да отнесе делата до Съда на Европейския съюз.