Като мина покрай някое училище, чувам Nice a! по 500 пъти, казва д-р Костадин Георгиев, по-известен като Коцето-Калки в интервю за БГНЕС, за знаменитата си реплика от филма “Мисия Лондон“. Учениците просто ме карат да я повтарям тази реплика, явно им е интересна и забавна, други просто ме питат дали сме се забавлявали по време на филма, което е очевидно и несъмнено, казва Коцето. Съвсем спонтанно я измислих, при първия взрив, който гръмна там – просто ме впечатли и ми хареса. И тогава влязоха двама от актьорите и им казах тази реплика, казва музикантът и актьор, който отбелязва, че тази реплика е най-сваляният ринг тон напоследък. “С мен са свързани много неща, защото много неща ми харесват. Наскоро някъде прочетох за един футболист от едно време, който казва: ”аз не живея живота си, той живее мене!”. Много ми хареса тази мисъл, защото в живота има много интересни и много прекрасни неща и аз не искам да се отказвам от тях“, казва Коцето, който освен артист е и стоматолог и то с продължаваща частна практика. В момента той репетира мюзикъла “Jesus Christ Superstar“, който отново ще се появи на сцената на Музикалния театър през месец октомври, а след това и в Зала 1 на НДК. Режисьор е Бойко Богданов. “Това е най – голямото ми вдъхновение за момента, но също така с продуцентите на ”Мисия Лондон” обмисляме и вариант за продължение на филма. Аз се опитвам да участвам и в сценария, тъй като пиша сценарии. Пиша сценарий и за един филм, който ако се реализира ще стане много добре“, казва Калки. Той винаги е искал да играе Христос – това е любимата му роля от всичките 15 или 20 спектакъла, в които е участвал на театрална сцена. “И всъщност това е и най – значимата ми роля, но има една много силна връзка и с това, което е за хората Исус Христос. Аз например не съм кръщаван, когато съм бил малък и приех своето кръщение в съзнателната си възраст някъде между 23 и 24 години. Това беше поради факта, че аз сам го пожелах, а го пожелах, защото нещо вътре в мене се случи, тоест това не е било поради някаква мода или тенденция в обществото или на някакво налагане от външна страна. Не просто това е едно вътрешно преживяване“, казва Коцето. “Доброто и злото винаги са били, както и ние в Космоса и Вселената. Те винаги ще се борят, но всъщност важното е, че има едно пространство, което стои над доброто и злото. Едно универсално пространство във Вселената, където няма добро и зло. Толкова актуални неща минаха през очите ми в последните 25 години, че вече нищо не може да ме учуди, нищо като че ли не може да ме уплаши и така – човек сякаш свиква с тези неща, бори се доколкото може, за да има някаква справедливост около него, според неговите виждания. Но както казва една стара поговорка: ”Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!”, казва музикантът. “Всеки се оглежда в кризата, защото всеки живее в материално тяло и по някакъв начин го засяга то, включително и музикантите и артистите, но зависи доколко им отдаваш значение и доколко мозъкът ти се заема от този вид проблеми. Не мога да кажа, че съм страстен привърженик да следя непрекъснато политиката и новините – напротив – стремя се по-скоро да не гледам телевизия и да не чета вестници, но от време на време все пак поддържам някакво информационно ниво. В човек непрекъснато възникват надежди, че с всяко ново правителство, с всеки нов човек, който идва на власт - ето това е човекът, който може би най - сетне ще ни оправи. Твърде често тези надежди може би са с основание, но все пак не бива да забравяме и старите разочарования, които от много години се случват на всеки четири години в България“, казва Коцето. За себе си говори, че по принцип се опитва да се усеща повече като гражданин на света, като човек, който цени най – различните култури, цени различните религии и духовни учения, “но доколко се усещам българин – може би това е по-скоро научно усещане. Считам, че българският ген, който се е формирал през вековете има нещо много особено и много ценно, и може би през годините до голяма степен това е способността да оцелява. Изключително хубаво е, тъй като българският ген е изключително находчив. Има някаква генетична комбинация, която прави българите находчиви и съм сигурен, че в някакъв хипотетичен момент – когато планетата е пред криза или когато трябва да се населват някакви други планети – би трябвало да вземат някаква група българи именно в името на оцеляването. Има и много примери в това отношение – като се започне от Джон Атанасов и много други. Има нещо гениално в този ген и то трябва да се търси и да се съхранява. Това изказване разбира се е далеч от всякакви националистически или други тенденции. В никакъв случай – нямам нищо общо нито с национализма, нито дори с патриотизма. За мен това са много фалшиви понятия. С тези понятия са промивани мозъците на много хора и те винаги са водили до зло. По-скоро опитвам се чисто философски и наблюдателно да разбера какво е ценното в този ген. Така – вярвам по някакъв начин в него“, заявява Коцето-Калки. “Духовността не може да бъде самостоятелна. Трябва да има една хармония между материалното и духовното. Тоест човек, за да може да мисли за висшите неща, трябва да има в някаква степен известен уют и спокойствие, за да го прави, но в никакъв случай не бива да тръгва по канала на уюта и спокойствието и да злоупотребява с него. Това трябва да бъде провокирано може би именно поради този факта, че най – великите произведения на изкуството се раждат именно в периоди на кризи, в периоди на войни и други такива не особено приятни неща, които се случват на хората. Така че всичко, включително и в социума е ИН и ЯН, както е и в Космоса, така и в природата, така и тук – някои неща са на приливи и отливи. Някой път се чувстваме по–добре материално, по – стабилни. Друг път е обратното – умът ни е насочен към невидимото, към неща, които са невидими за очи, но със сигурност те са много важни и без тях не можем, защото човекът е човек, просто поради факта, че на неговия разум е дадено едно шесто сетиво, което умее да прониква извън видимото. Със сигурност има и други светове и със сигурност те не опират до твърдото, до веществото. Всъщност дори и веществото, ако се взрем в ядрената физика ще видим, че то не е истински твърдо, а просто форма на енергия, която се обединява по един странен начин, за да ни създаде тази илюзия. Цялата Вселена всъщност е енергия, макар и на различни нива. И така в зависимост от нивото си, човек се стреми да прониква в тези нива“, казва Коцето-Калки. /БГНЕС /www.bgnes.com