Необходима е автономност и на институтите в БАН, за това апелираха група техни представители и от Българския хелзинкски комитет, предаде репортер на БГНЕС. Според Венцислав Динчев от НАИМ, уставът на БАН в момента гарантира автономност, но само за централното управление на Академията и за управителния й съвет. Той трябва да бъде приет до края на юли. ”Този устав концентрира прекалено голяма в ръцете на 20 – 30 човека”. Именно централното управление на Академията назначава директорите на институтите и така се създава един ”порочен кръг на властта”, според Динчев. Той обясни, че в последните 20 години властта и решенията, които са се взимали в БАН произтичат единствено от ръководството на Академията. В много случаи, според него директори не са били одобрявани и са назначавани, други – посочени от ръководството. Няма причина това да продължава, обясни Динчев. Според него трябва отделните институти в БАН да са автономни. Николай Янакиев от Института по литература, заяви, че на практика липсва мандатност при заеманите длъжност и не се позволява на хората в БАН да избират директорите си. ”БАН се нуждае от много по-голяма прозрачност ( и от финансова страна), както към обществото, така и към хората, които работят в нея”, заяви Янакиев. Ангел Стефанов от Института по философия призова да се спрат безумните сливания, според него, на институти в Академията. Той заяви, че това става по силов начин, на основата на двоен стандарт и без да се вземе предвид международната оценка, която бе направена миналата година. тази оценка, по данни на академиците струва 150 хиляди лева. Ангел Стефанов настоя и за по-голяма финансова самостоятелност на отделните институти. Той заяви, че в момента в неговия институт няма пари за наука, а само за заплати. Владо Стойчев коментира, че в резултат на провежданата в момента реформа в БАН има страх и така хората се обезличават. Анелия Касабова от етнографския институт конкретизира исканията, като заяви, че те са против начина, по който се провежда реформата в Академията в момента. Според нея тя трябвало да започне с Устава на БАН, за да се знае кои звена остават. В момента се правят сливания на институти, без да има обосновка за това и се правят без логика и без ясна концепция и принципи. ”В устава е залегнал и принцип на непрозрачност при избора на директори на институти”. Според Владимир Бозуков от института по ботаника, страхът на хората, които работят в БАН се поражда и то факта, че след престуктурирането на Академията ще се правят атестации, а според него именно там може ръководството да се саморазправи с хора, които мислят по друг начин от него. Красимир Кънев – председател на Българския хелзинкски комитет начина, по който се прави реформата в БАН е корумпиран. Това, е така, тъй като по думите му корупцията се изразява в произвола, по който се извършва реформата – без да се вземе предвид международната оценка. Според него ефекта от нея може да се изрази в потенциално нарушаване на правата на хората, които работят в БАН. / БГНЕС /www.bgnes.com