Констатират се немотивирани индикации за хоспитализация, преобладаващ дял на преминалите пациенти по спешни клинични пътеки, планови хоспитализации без да са изчерпани диагностичните възможности за неинвазивни изследвания и извънболнична помощ, заяви доктор Светлозара Илиева, предаде репортер на БГНЕС. Илиева представи днес резултатите от проверката ИА “Медицински одит” извършена в 20 лечебни заведения към този момент. Целта на проверката е да спомогне за подобряване на организацията и ефективността на дейностите при инвазивната кардиология. Предстои проверка в болница “Лозенец” , в УМБАЛСМ “Пирогов”, МБАЛ ”Пълмед” ЕООД- гр. Пловдив и “Св. Екатерина” ЕАД –София. Проверката обхваща 2009 година и първото тримесечие на тази година, като са проверени историите на заболяването на пациентите и дигиталните записи от извършени диагностични и интервенционални процедури, направена е оценка на качеството и спазването на медицинския стандарт в тази област. Проверени са 5 клинични пътеки. Съотношението на планови към спешни хоспитализации в болницата “Св. Иван Рилски” в Пловдив е 1:6 за 2009 и 1:3 за тази година. В кардиологичната болница във Варна това съотношение е почти равно. Най-често пациентите са оценявани като високо-рискови само по един от критериите. ”Ангина пекторис” се поставя само на базата на анамнестични данни без специфични промени, придружаващи болката. Причини за рехоспитализацията най-често са интеревенция на друг съд след извършена ангеопластика при остър миокарден инфаркт, отлагане на интервенционалното лечение поради липса на подходящ стент или балонен катетър. Звената за инвазивна кардиология в проверените лечебни заведения отговарят на изискванията на стандарта по кардиология по отношение на структура, оборудване и квалификация на персонала, осигурен е 24-часов непрекъснат режим на работата. В някои лечебни заведения не се изследва кръвногруповата принадлежност на пациентите, в интензивните отделение нощни дежурства поемат лекари без специалност, в звената на инвазивна кардиология няма програми за контрол и подобряване на качеството, не навсякъде има регистър за вида и броя на интервенциите. Един от изводите е, че отдалечеността на лечебните заведения по кардиохирургия затруднява осъществяването на консултации и хоспитализации по спешност при настъпили усложнения. Констатира се липса на обективна оценка на риска при голяма част от пациентите, хоспитализирани по спешност. Сред препоръките на експертите на агенцията за медицински одит са промени в медицинския стандарт по кардиология, задължителна регистрация на усложненията, времеви норми за провеждане на диагностика и интервенция, промени в нормативната уредба, приемане на национална програма за инвазивна кардиология, нови клинични пътеки за диагностика и лечение на периферните съдови заболявания. От своя страна експертите на НЗОК са установили, че ехокардиографско изследване се извършва от лекари, които нямат свидетелство за това, при пациенти с придружаващо заболяване не е правена консултация с друг специалист, установени са случаи на неправомерно заплащане на потребителска такса, понякога липсват епикризи. За първите 5 месеца на годината 26 698 души са преминали по клинични пътеки за инвазивна кардиология, а за тях са заплатени близо 57 милиона лева. За същия период миналата година са преминали около 19 хиляди пациенти по тези пътеки. По клинични пътеки за неинвазивна кардиология са преминали 57 558 души за първите 5 месеца и за тях са изплатени около 30 милиона лева. Двойно са се увеличили случаите на “нестабилна форма на ангина пекторис с инвазивно лечение” в сравнение със същия период миналата година, увеличили са се и случаите за инвазивна кардиология. /БГНЕС /www.bgnes.com