Обикновените фермери в България винаги са някъде между положение легнал и поза партер. Нито толкова ниско, че да бъдат тотално сринати, нито толкова високо за да могат да направят опит да се изправят. Държани постоянно в патови ситуации родните селски стопани се чудят как да оцеляват в средата на странно менгеме от данъци и търговци, предаде кореспондентът на БГНЕС в Търговище. Отново недоволни от държавната политика по отношение на отрасъла, както и от своеволията на различни търговци ни потърсиха млекопроизводители от търговищки регион. Те вече са на прага на отчаянието и на крачка от решението да се откажат от гледането на животните. Конкретният повод беше, че мандрите отново искат да намалят изкупната цена на млякото. "Не мога да разбера, защо искат да свалят цената на млякото при условие, че продукта, който произвеждат си върви на същата цена и дори поскъпва” – сподели Боряна Стойчева, фермер от село Осен. Според нея проблемът се задълбочава и от определения от Държавата данък върху печалбата за литър мляко. "Значи при цена от 40 стотинки за литър 60% са ни нормативно признатите разходи. Излиза така, че ние трябва да нахраним кравата с 24 стотинки за да даде този литър мляко, а на останалите стотинки трябва да внесем данък. От къде Държавата може да ни докаже, че ние имаме 40 % печалба?” – с отчаяние пресмята и пита жената-фермер. Тя и колегите й твърдят, че реално себестойността на продукта излиза много по-голяма, защото храните – кюспета, фуражи и т.н. са доста над 40 стотинки за килограм. Остава варианта да разчитат на помощи от ЕС и националните доплащания. Оказва се, че по новите разчети на глава добитък се пада около 100 лв. Това според фермерите е крайно недостатъчно, защото няма да могат да си компенсират загубите и са обречени на фалит. От доста време млекопроизводителите искали защитна цена на продукцията си, но от ресорното Министерство им отговорили, че икономиката е пазарна. "При нас не е пазарна икономика. При нас е чист вандализъм. Всеки преработвател прави каквото си иска, прави продукта от каквото си иска и няма кой да му държи сметка” – обясни Боряна и допълни: „В края на краищата страдаме ние производителите. Страдат и потребителите, защото не знаят какво си купуват от магазина”. По думите й би трябвало да има някакъв орган, който да следи целия път на млякото от производството, до отиването в мандрата и как се калкулира цената му, до стигането в магазинната мрежа. Известни са много случаи, когато в магазините се продават различни продукти със над 100% надценка. Получава се така, че в магазините в България няма съвсем истинско кисело мляко. Няма и истински сирена, кашкавали и т.н. дребният фермер си отива полека лека, а с него и стадата елитни български животни. Според фермерите ще оцелеят големите, мастодонтите, които са натрупали състояние, не с работа, а по някакъв друг начин. /БГНЕС /www.bgnes.com