Приетият закон предизвиква обществен интерес, тъй като има особено важно значение за огромен брой български граждани. С него се цели намаляване на неблагоприятните последици на икономическата криза, но се преуреждат и основни трудови права. Държавният глава не е съгласен с разпоредбите на закона, които засягат трудовите права на гражданите, гарантирани от Конституцията на Република България, от задължения на българската държава по международни договори и не са присъщи на социалната държава, каквато България трябва да бъде според Преамбюла на Конституцията. Това се отнася до § 20, т. 2 (относно новия чл.3е) и чл. 21, т. 5 (относно новия чл. 8а) от приетия закон. С посочените разпоредби се отнема придобито от работниците и служителите право на отпуск – неговото реално упражняване и заместващото го парично обезщетение при прекратяване на трудовото, съответно служебното правоотношение. Поради несъответствие на посочените текстове с Конституцията на Република България, с международни актове, с правото на Европейския съюз, както и с утвърдени вековни правни принципи президентът упражни правото си на вето върху закона. При формиране на позицията си държавният глава отчете и изразените в публичното пространство становища, включително и официалното становище на КНСБ. Той споделя категоричната позиция на синдикалната организация, че ограничаването на правото на ползване и обезщетение за вече натрупани отпуски ще има негативно действие за правоимащите. Президентът смята, че направените предложения от синдикатите са рационални и би следвало да се отчетат при измененията на кодекса. Мотиви за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г.
БГНЕС публикува пълния текст на становиището на президента Георги Първанов:
"Уважаеми дами и господа народни представители,
Приетият на 23 юни 2010 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда има особено важно значение за огромен брой български граждани. С него се създават трудовоправни средства за предотвратяване или намаляване на неблагоприятните последици на икономическата криза, обхванала съвременния свят и нашата държава като част от него. Затова той основателно предизвиква и интереса, и тревогата на държавните органи и на работещите хора. Като цяло неговите идеи трябва да бъдат подкрепени – те създават повече възможности на работодателите за запазване и ефективно използване на работната сила и повече дисциплина на участниците в трудовите правоотношения. В същото време с тревога констатирам, че има разпоредби на закона, които засягат сериозно трудовите права на гражданите, нарушават техни конституционни права, както и международноправни задължения на българската държава. Тези разпоредби не са присъщи на социална държава, каквато България трябва да бъде според Преамбюла на конституцията. А влизането в сила на закон, който съдържа съществени противоречия с Конституцията на Република България, с международни актове, по които Република България е страна, и с правото на Европейския съюз, както и с утвърдени вековни принципи на правото, не може да бъде допуснато. Това се отнася преди всичко до чл. 3е от чл. 20, т. 2 относно Преходните разпоредби на Кодекса на труда и чл. 21, т. 5 относно новия чл. 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител. С посочените разпоредби се отнема придобито до 31 декември 2011 г. от работниците и служителите право на отпуск – неговото реално упражняване и заместващото го парично обезщетение при прекратяване на трудовото, съответно служебното правоотношение. Невъзможността за ползване на отпуски за времето до 2010 г. след 31 декември 2011 г. или за тяхното компенсиране при прекратяване на трудовото, съответно служебното правоотношение е недопустимо отнемане на придобити права. Това противоречи на чл. 57, ал. 1 от конституцията, която забранява отнемането на основните права на гражданите, каквото е правото на платен годишен отпуск по чл. 48, ал. 5 от конституцията. Не е налице обявяване нито на война, нито на военно положение, нито на друго извънредно положение, при които чл. 57, ал. 3 от конституцията допуска временно ограничаване упражняването на тези права. По този начин последиците на икономическата криза се възлагат неоснователно на икономически най-уязвимите – работниците и служителите и обикновените държавни служители. Те са полагали труд, а се лишават от неизползваната годишна почивка или нейната парична компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение. Това противоречи и на:
1. Член 24 от Всеобщата декларация за правата на човека, която предоставя на всеки човек правото на периодичен платен отпуск.
2. Член 7, б. „d” от Международния пакт за икономически, социални и културни права, която задължава държавите-страни по пакта, каквато е България, да осигурят на всяко лице периодически платен отпуск.
3. Член 2 и чл. 6 от Конвенция № 52 на МОТ относно платените годишни отпуски от 1936 г., които задължават държавите да гарантират правото на платен годишен отпуск или обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
4. Член 2, т. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), която задължава договарящите са страни, каквато е и България, да осигурят платен годишен отпуск.
5. Член 31, т. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз, която предоставя на всеки работник правото на платен годишен отпуск.
6. Член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време, който задължава държавите-членки на Европейския съюз да гарантират на всеки работник или служител правото на платен годишен отпуск или заместващо го финансово обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
Разпоредбите на чл. 3е от чл. 20, т. 2 относно Преходните разпоредби на Кодекса на труда и чл. 21, т. 5 относно новия чл. 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител нарушават пряко чл. F, т. 1 от Европейската социална харта, която допуска освобождаване на държавите-страни по нея от изпълнението на задълженията по хартата само в случай на война или друга обществена опасност, застрашаваща съществуването на нацията. Те нарушават и чл. G, т. 1 от същата харта, която допуска ограничаване на правата, предвидени в нея, каквото е и правото на платен годишен отпуск, само когато е необходимо за защита на правата и свободите на другите, за защита на обществения интерес, националната сигурност, общественото здраве и морал. Уважаеми дами и господа народни представители, kато се ръководя от горните мотиви, свързани с противоконституционност, противоречие с международни актове, по които Република България е страна, и противоречие с изисквания на правото на Европейския съюз, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам чл. 20, т. 2 относно чл. 3е и чл. 21, т. 5 относно чл. 8а от Закона изменение и допълнение на Кодекса на труда за ново обсъждане от Народното събрание", се казва в становището на президента Първанов. /БГНЕС