Провалената на 4 юли среща в Цюрих между израелския министър на труда и социалните грижи Бенямин Бен Елиезер и турския външен министър Ахмед Давутоглу потвърди окончателното скъсване между двата доскорошни съюзника. Политическото разминаване остави огромна икономическа празнота, която се материализира в няколко стопански сектора. Един от тях е военностратегическото партньорство.

Докато западната и турската преса поставят акцент върху загубата на Тел Авив на единствения съюзник на еврейската държава в Близкия Изток, то Израел много бързо се опита да си намери нов стратегически партньор. Гърция, също страна-членка на НАТО както Турция и държава с подчертан вкус и интереси в региона на Близкия Изток, се стреми да се настани в оставения от Анкара луфт. Според израелски източници Атина се стреми да "инвестира" в по-тесни икономически, военни и разузнавателни връзки с еврейската държава.

Идеята е на гръцкия министър-председател Андреас Папандреу, които е дал указания гръцката дипломация да активизира контактите си с приятелите на Атина в Израел. Някои от тях са част от политическия, разузнавателния и военния елит на страната. Израелски анализатори считат, че Атина е планирала да изгради стратегическо партньорство с Тел Авив в областта на сигурността, отбраната и разузнаването, които са от изключително значение за еврейската държава. По този начин в дългосрочен план Гърция желае да се възползва от израелските връзки по света с цел получаването на икономически изгоди. Коментатори отстояват мнението, че за Папандреу тази стъпка е част от антикризисните мерки за фалиралата гръцка държава. Между впрочем едно от въпросните мероприятия е да се ускори модернизацията на гръцката армия. Амбициите са доскорошните израелски помощи за турската армия да бъдат пренасочени към гръцките въоръжени сили.

Активизираното гръцко-израелско сътрудничество не е моментно хрумване на Атина и лично на Папандреу. Просто турско-израелският разрив е стимул за ускоряването на гръцко-израелското сближаване. Запознати припомнят, че през 2008 г. персонално Папандреу даде разрешение на израелската въздушна армада от 100 израелски F-16 и F-15 да осъществи тренировка във въздушното пространство на Гърция. Тогава беше симулирано нанасянето на въздушен удар над Иран, тъй като разстоянието между Израел и Гърция е 1 900 км. Това е точно толкова, колкото е между Израел и Иран.

Дори гръцките ПВО са участвали в учението с противоракетната система S-300, предоставена от Русия на Гърция през 2000 г. Именно на продажба на такъв тип ПВО на Иран от Москва се противопоставя Тел Авив, считайки, че тя има пряко отношение към израелската национална сигурност. Така или иначе, тогава израелските ВВС натрупаха опит за противодействие на тази модернизирана руска ПВО-система, в случай че все пак Москва я предостави на Иран и Сирия.

Подобна активност на Атина поставя въпрос дали София не може, поне частично, да се възползва от оттеглянето на Анкара от стратегическия съюз с еврейската държава. При неотдавнашното посещение на външния министър Николай Младенов в Израел премиерът Нетаняху подкани българските туроператори да засилят рекламата си с цел да привлекат потока от потенциалните няколко хиляди израелски туристи от турските курорти към тези в нашата страна. Обаче луфтът, оставен от Турция, има значително по-голям обем от този в туризма и е въпрос на дипломатическо изкуство да се извлекат по-големи икономически дивиденти. Българското правителство и респективно конструкторите на външното политическо решение са тези, които ще преценят дали по-големия ангажимент към еврейската държава отговаря на националните ни интереси и дали това ще допринесе за по-значимо икономизиране на българската външна политика.

/АБ/