Най-популярните от тях разказват как през 27-то столетие преди нашата ера, Лейдзу открила коприната. Според една от версиите, черничевите дървета на императора били нападнати от странна болест и съпругата му решила да открие причината. Вглеждайки се внимателно в залинелите дървета, тя забелязала как малки бели гъсеници се хранят с листата им. Освен тях върху черничевите дървета имало и копринени пашкули, които се сторили много красиви на Лейдзу. Тя взела един от тях в дланта си и започнала да си играе с него, но ненадейно го изпуснала в близкия фонтан. Тогава жената видяла как обвиващата пашкула копринена нишка започнала да се отделя. Когато разказала на съпруга си за странните гъсеници, превръщащи се в пашкули и лъскавата нишка, отделяща се от тях, Жълтият император бил толкова впечатлен, че наредил отглеждането им да започне веднага, а производството на копринените тъкани станало една от най-строго пазените тайни в китайската история за почти 3000 години.

Друга версия на легендата разказва как Лейдзу пиела чай под сянката на черничевите дървета в императорската градина, когато един пашкул паднал в чашата й. Поради топлината на напитката, копринената нишка започнала да се отделя от пашкула и така Лейдзу открила ценната тъкан. Тя убедила съпруга си, да и даде малка черничева горичка, където започнала да отглежда копринени буби. Лейдзу била толкова запленена от това си откритие, че прекарвала цялото си време в грижи за копринените буби, както и за направата на различни предмети, чрез които тънката нишка се превръщала в годни за носене тъкани. Така тя изобретила колелото, благодарение на което копринените нишки били развивани от пашкулите, както и тъкачния стан.

Една трета, и може би най-красивата версия на легендата, разказва как откриването на коприната било плод на любовта. През един пролетен ден Жълтият император хранел копринените гъсеници в черничевата си градина, когато към него се приближило красиво момиче, облечено с искряща дреха. То разказало на владетеля как се отглеждат правилно черничевите дървета и развъждат копринените буби, как се извличат нишките и тъче платно. След като изслушал всичко, Жълтият император осъзнал, че това, което му разказало момичето, можело да осигури достатъчно дрехи на хората, които все още ходели, оскъдно облечени в животински кожи и листа. Освен това владетелят бил толкова впечатлен от девойката, че веднага се влюбил в нея и двамата се оженили. Впоследствие тя започнала да се грижи за отглеждането на буби и производството на коприна, поради което хората й дали името Съ Линчъ, което се превежда като "Дамата на копринената буба".

Къде е истината в тези легенди, и как точно китайците са започнали да използват едни от най-скъпите и ценени тъкани, днес е трудно да се каже. Най-ранното до момента доказателство за употребата на коприна датират между 4 до 3000 г.пр.н.е. Това е разрязана наполовина с нож копринена буба, открита в провинция Шанси, където се е развила т.нар. култура яншао. От около същата епоха в провинция Джъдзян са открити части от примитивен стан. Край град Худжоу в същата провинция, където 2700 г.пр.н.е. е процъфтявала културата Лиенджу са намерени парченца коприна, други подобни съдържат владетелските гробници от първата историческа династия в Китай - Шан (1600-1046 г.пр.н.е.).

Повече от 3000 години след откриването на коприната, китайците пазели ревниво тайната на нейното производство. Независимо от това, още от края на династия Шан - около 1070 г.пр.н.е., има свидетелства за търговия с коприна, открити в косите на египетска мумия. Към ІІ век пр.н.е. ценната тъкан достигнала Корея, в началото на І век от нашата ера древното царство Хотан, а стотина години по-късно и Индия. Така наложената от императорите забрана за износ на коприна се пропукала и с времето добила такива мащаби, че главните търговски канали между Азия и Европа останали в историята като "Пътят на коприната". Освен това, макар първоначално коприната да била употребявана единствено от императорите, употребата й постепенно се разширила и сред останалото население на страната, превръщайки се в една от емблемите на Китай.

/ВН/