Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“

Oбщественото мнение в Европа е разделено по въпроса дали научните експерименти върху кучета и други животни са оправдани. Това показват данните от проучването „Евробарометър”, проведено в 27-те страни - членки на Европейския съюз.

В европейските страни по принцип темата за защитата на животните присъства отдавна в обществените дебати. У нас едва напоследък се появи достатъчно активна дискусия по въпроса, засега фокусирана главно около това, дали жестокостта към животни трябва да бъде считана от закона за престъпление. Въпросът за хуманно третиране на животните при научни експерименти е нещо ново за обществото ни, може би защото почти нищо не знаем дали родната наука прави такива експерименти. И така, какви са „стартовите нагласи” на българите в сравнение с общественото мнение в останалите eвропейски страни?

Малко под половината (44%) от жителите на Европейския съюз подкрепят експериментите с кучета и маймуни например, ако това води до откриване на лекове за човешки болести или други ползи за човешкото здраве като цяло. На противното мнение, срещу употребата на животни за такива цели, са 37% от анкетираните в ЕС. Вероятно противниците на експериментите с животни се боят, че те няма как да бъдат правени безопасно и хуманно за опитните животинки.

Все пак съотношението на „за” и „против” използването на животни с научни цели силно варират по страни. Най-силна подкрепа за научните експерименти с животни, в името на решаване на проблеми с човешкото здраве, има в Испания. 65% от испанците смятат, че тестването на лекарства върху кучета и маймуни трябва да е позволено. Въпросът не е задаван за бикове например, но можем да предположим, че испанците вероятно не биха се противопоставяли биковете да участват, освен в корида, и в научни експерименти.

На обратния полюс – най-силно загрижени за животните, са жителите на Франция, Словения и Люксембург – над половината от анкетираните в тези страни се противопоставят на такъв вид научни тестове.

България се намира на второ място в Европа по подкрепа за използването на животни като маймуни и кучета в научни експерименти за борба с проблемите на човешкото здраве. 62% от българските граждани са „за” провеждането на такива експерименти по принцип. „Против” у нас са едва 12%, или три пъти по-малко от средното за Европа. Възможните причини са две : споменатата вече ниска информираност дали и как у нас се правят научни експерименти с животни и какво въобще означава това, а също и високата чувствителност на хората у нас по въпроса за качеството на здравеопазването. В известен смисъл, колкото и грубо да звучи, явно хората поддържат мнението „ да се прави всичко възможно, за да бъдем лекувани по-добре, с по-добри лекарства”.

По-нататък европейците очевидно правят разлика между типа животни, които се използват за научни цели и експерименти. Подкрепата за използването на мишки в експерименти е далеч по-силна, отколкото експериментирането с вероятно по-симпатичните на хората кучета и маймуни. Средно две трети от жителите на Европейския съюз нямат нищо против провеждането на научни опити с мишки с цел получаване на повече информация за човешкото здраве. Само 18% са противниците сред анкетираните от 27-те.

Люксембург се оказва най-милостивата към животните нация – дори към мишките. Около една трета от жителите на малката държава са против използването на мишки в научни експерименти. С подобни нагласи са и австрийците.
България, обратно, отново се подрежда на едно от първите места в Европа по подкрепа за провеждане на научни тестове върху животни – 74% от българите са съгласни на учените да е позволено да изпробват лекарства и медикаменти върху мишки, а против тази практика се обявяват само 5% от сънародниците ни. Заедно с България начело на класацията на подкрепящите тези опити са и Естония, Дания, Литва, Испания и Латвия.


„Евробарометър” е редовно социологическо изследване, провеждано от ТНС и „Галъп интернешънъл“ в страните от Европейския съюз и други европейски държави по поръчка на Европейската комисия. „Евробарометър” се провежда от 1973 година. Извадката във всяка от изследваните държави е национално-представителна – средно по около 1000 човека на държава. Максималната статистическа грешка при 50-процентови дялове е ±3 %. За България изследването се провежда от ББСС „Галъп интернешънъл“.

---