„Бръмбарите“ ще влязат директно в офисите на политическите партии, ако парламентът приеме планирани промени в Закона за специалните разузнавателни средства. За това предупредиха експерти от Института за модерна политика (ИМП) в четвъртък при представянето на мониторингов доклад за състоянието на парламентарното управление за периода януари – юли 2012 г. 
Става въпрос за подготвяната от ГЕРБ поправка, която ще позволи купуването на гласове да се разследва и чрез ползване на подслушвателни устройства. Това ще породи риск от политически натиск върху опоненти на властта, предупреждава ИМП, чийто председател е бившият депутат от НДСВ и „Новото време“ Борислав Цеков.
От института са недоволни, че вече в четвърти пореден доклад (втора година) отчитат неизпълнение на ангажимент от управляващите „за съобразяване на Закона за СРС с правозащитните стандарти“.
„Нещо повече, продължават тревожните констатации и оценки на парламентарната подкомисия за контрол на СРС в Народното събрание“, алармират от ИМП.
Четири непрозрачни назначения е извършило Народното събрание през последните седем месеца според анализаторите на Борислав Цеков. Става въпрос за избор на членове на Комисията за защита от дискриминация, на Комисията за финансов надзор, на председател на Икономическия и социален съвет и на управителя на НЗОК.
От ИМП настояват кадровите решения, свързани с квотите на парламента, да бъдат прозрачни – с предварително обявяване на номинациите и след публични изслушвания. Според експертите за такива случаи следва да се създават ad hoc парламентарни комисии, които да дискутират кандидатурите. Депутати дори обещали да вкарат такова изискване в Правилника за организацията и дейността на НС, но това така и не било направено.
От ИМП отчитат обаче и един положителен пример - с въведените изисквания за прозрачност при избора на членове на Висшия съдебен съвет.
Според Борислав Цеков за първи път при сегашния парламент се е появило ново явление  - на разноцветни коалиции по интереси, свързани с прокарване на куп лобистки поправки. Цеков регистрира безпрецедентен корпоративен натиск върху законодателния процес, който бил резултат от недостига на публични ресурси вследствие на продължаващата икономическа криза. Обикновено групата на ГЕРБ била подкрепяна от отделни депутати на опозицията. Често сред лобистите се откроявал Емил Димитров (ГЕРБ), като в отделни случаи той бил „подпомаган“ и от политически опоненти като Камен Костадинов или Петя Раева (и двамата от ДПС).
Днешната власт прилагала и „най-скъпия начин за правене на закони“. Първо ги приемали, без да се вслушат в опонентите на текстовете. После отменяли промените заради улични протести. Предизвиквали дискусии и пак наново вкарвали коригирани поправки.
Експертите от ИМП обвиняват днешното управление и в „еснафски методи“ за регулиране на бизнеса. „Вземат отделен сектор и казват – за тебе ще има бизнес, за тебе няма да има“, коментираха анализаторите на института. Впоследствие властта компенсирала ощетените с друг тип бизнес. Това обаче убива конкуренцията и не стимулира иновациите, смятат от ИМП.