Едва 2-3% от специалните разузнавателни средства служат за осъдителни присъди. За какво тогава се използват останалите 98% от СРС-тата? Това попитаха депутати от ДПС по време на дискусия в парламента в сряда.
Дебатът бе продължение от миналата седмица във връзка с годишния доклад на парламентарната подкомисия за контрол на специалните разузнавателни средства.
И управляващи и опозиция се обединиха около тезата, че контролът от страна на парламента е добър и че депутатите от комисията си вършат работата качествено. Опонентите на властта обаче са недоволни, че мнозинството пренебрегва вече трета година изводите в докладите и не приема необходимите промени в нормативната уредба.
Христо Бисеров заяви, че едва пет на сто от подслушвателните устройства се ползват в съдебната зала като доказателствен материал, а от тях едва половината допринасят за осъждане на престъпници. Според него властта използва СРС-тата най-вече като „средство за борба на политическия фронт и в бизнеса“. Бисеров смята, че годишно се харчат около 100 млн. лв. за подслушване и за следене на трафика в интернет, което на фона на 2-3% ефективност в съда е крайно неоправдано.
„Извращението е огромно“, каза още зам. председателят на парламента и депутат от ДПС. По думите му СРС-тата са се превърнали в „страшно оръжие“, което ще влезе в масова злоупотреба на предстоящите парламентарни избори.
Според Лютви Местан подслушването е станало основен инструмент за политико-полицейско насилие у нас. Местан отбеляза, че официално за година СРС са били използвани спрямо 7881 човека, но реалният брой на подслушваните е много по-голям. Всъщност тези 7881 души са „своеобразни жертви и слушалки“, ползвани от властта за подслушване на други лица, с които те разговарят. Това обикновено са политически опоненти, смята Лютви Местан. Той отправи забележка към подкомисията за контрол на СРС, че не е забелязала този факт и че не е препоръчала вземането на мерки срещу „фигурата на косвеното, непряко подслушване“. Местан дори заяви, че той самият се е превърнал в жертва на такова косвено подслушване, но не уточни кога и как се е случило това.
Според Христо Бисеров в системата на МВР вече служителите са напълно объркани и не знаят за какво точно се ползва инструментът на СРС – дали за борба с престъпността или за разправа с политически и бизнес опоненти на властта.
Той изрази недоволство, че мнозинството е отхвърлило проекти на ДПС и Коалиция за България за промяна на закона за специалните разузнавателни средства, с което контролът от страна на парламента е загубил своя смисъл.
Красимир Ципов от ГЕРБ не отговори на обвиненията, а вместо това припомни, че при тройната коалиция изобщо не е имало реален контрол над подслушването, за разлика от сега, когато съответната подкомисия си вършила работата добре. Според друг депутат на управляващите - Димитър Лазаров, не е вярно, че голяма част от СРС не се ползват за борба с престъпността. Това можело да се провери лесно в докладите на прокуратурата и други органи на съдебната система. „Чувам странни работи – че нямало контрол. А да не би преди четири години да имаше“, възмути се Лазаров от трибуната на НС.
В крайна сметка след бурните дебати докладът бе гласуван с консенсусно одобрение от парламента – 95 гласа „за“ и само един „въздържал се“.