Две години след трагичните събития в Катуница, които можеха да се превърнат в гражданска война, обществото отново беше изправено на нокти с провокацията да се прави пиар на ромския принц Ангел Рашков, син на т.нар. Цар Киро. Кому е нужна подобна самоцелна проява с цел слава и рейтинги? Дали това е решение на кукловодите в българската политика или просто този самозванец не си дава сметка за настроенията и чувствителността на омерзеното ни общество?

Събитията в Катуница, на които аз бях свидетел в първия миг, отразиха пълния провал на българските политици да се справят със социалните проблеми на гражданите. Когато пристигнах в зловещата нощ при местните хора и футболните агитки от Пловдив, ми бе зададен въпросът: "Бареков, защо ти си тук, а го няма Бойко Борисов?"

Истината е, че по това време Борисов режеше лентички и играеше демонстративен мач в Разград. Дали днес отново от подобна искра полза няма да има тъкмо той? Защото войната между гражданите ще обслужи само интересите на тези, които нямат градивна политика и могат да влязат във властта само през задния вход.

Провалът "Катуница" е провал на управляващата политическа класа, която позволи българската провинция да бъде феодализирана. Цар Киро дразни Катуница не защото е ром, а защото според местните е феодал, за когото няма правосъдие и няма държава. Един клип в YouТube ми напомни как същият този цар Киро е правил кампанията на десния Найден Зеленогорски. Същият днес се кичи с титлата "реформатор" и иска да реформира системата на феодали, в чието изграждане самият той е участвал.

Нека да помним Катуница и да уважаваме бунта на нейните граждани, защото Катуница е връхната точка на нетърпимостта на нашето общество към наложения от политиците социален ред.

Метафората "Катуница" е символ на нашето желание да имаме държава и държавност, а не територия, завладяна от псевдоцаре и главатари.