Принципната позиция на организациите в туризма и на Националния борд по туризъм е, че при лимитираните средства за международна реклама, с които България разполага, трябва да се гарантира провеждането на такива процедури и реализацията на съответните обществени поръчки по такъв начин, че те да постигат максимална ефективност.
Били сме свидетели в годините на достатъчно много възможности, които за съжаление бяха загубени, зле изпълнени и в крайна сметка не доведоха до очаквания резултат, особено в полза на реалния бизнес. Те може би донесоха резултат за подизпълнителите, които бяха ангажирани с усвояването на тези средства, но не и в полза на туристическата индустрия като цяло.
Затова е много важно сега, когато имаме възможност за една по-пряка и по-работеща комуникация с правителството, да кажем, че възможностите за участие във всеки етап на обсъждането и след това на реализацията на определени средства, е по-голяма и ние се отнасяме с по-голяма степен на доверие, че публичните средства ще бъдат по-ефективно използвани.
Конкретно в ситуацията със спечелената обществена поръчка от фирма „Д-р Бранд", доколкото съм информирана, е налице процедура, която е формулирана още при предишното правителство. Тя има много общо с модела, по който беше създадена и впоследствие реализирана процедурата за т. нар. национален бранд на България.
Определено смятам, че има заложен тип недостатъци и определен порок от гледна точка на качеството на процедурата така, че тя да позволи в крайна степен цената да се окаже с по-силно значение спрямо концепцията и качеството на предложението и спрямо авторитета и репутацията на консорциума от фирми и на определена компания, които кандидатстват.
Бих искала още един път да обърна внимание, че онази процедура, която вече завърши – за националния бранд на България, практически загуби безвъзвратно за българския туризъм 2 млн. и 800 хил. лева. Реално бяха откраднати 1 млн. и 400 хил. лева – толкова, с колкото крайният изпълнител спечели тази процедура. Беше подменена голямата идея за създаване на национален бранд на България, което е дългосрочна концепция за представяне на страната ни като туристическа дестинация, с изработката на една нищо и никаква картинка, наречена лого.
Повярвайте ми, няма професионален представител на която и да е от средите на туристическата индустрия, на маркетинга, рекламата и медиите, които да допуснат, че е възможно изработката на което и да е лого да струва 2 млн. и 800 хил. лева – колкото ЕК беше преценила, че са необходимите средства за съвсем друга задача. Националният бранд не е лого. Това е концепция, бизнес модел, с който една дестинация работи дългосрочно. У нас, в процеса на трансформация на цялата тази уникална възможност, стигнахме за съжаление преди 2 години до това една фирма да спечели тази процедура очевидно с най-ниска, с дъмпингова цена. И в крайна сметка, всички ние от туристическите среди знаем, че резултатът е нулев. Той дори не е нулев, а с дългосрочни щети за туризма. Защото втори път такъв ресурс, в такова време, не се очертава да бъде мобилизиран.
Опасявам се, че се намираме в подобна ситуация – когато порокът е заложен още в момента на изработването на правилата за тази процедура – при предишното правителство и за съжаление последните няколко месеца просто бяха времето, в което тази процедура се изпълняваше. Така че, всичко, което мога да кажа е, че възложителят най-вероятно ще бъде в правото си да направи обществено достояние, да покаже по един абсолютно ясен начин какви са били заложените параметри, които са следвани. И от друга страна – да стане ясно как тези параметри, които са били заложени, са довели до този резултат. Не би било коректно ние да коментираме резултата или в частност компанията, която е спечелила процедурата и конкурса, ако тя е отговорила на всички тези изисквания. В случая е важно да видим как са били формулирани правилата за провеждането на обществената поръчка. Ако тези правила са спазени, то вината очевидно няма да бъде на изпълнителя.