Народното събрание окончателно прие на второ четене новият Изборен кодекс, предаде БГНЕС.

След драматични парламентарни дебати, дори с риск да не остане време за всички процедури, включително и евентуално президентско вето, новият Изборен кодекс бе приет днес в късния следобед.

Ще има праг от 7% за пренареждане на листата за общински съветници. За да успее даден кандидат да измести друг свой колега от листата на определена партия и да се изкачи в нея, той ще трябва да събере поне 7% от гласовете на избирателите. При отказ от посочване на предпочитание - преференция, тя автоматично се прибавя за първия кандидат в листата.

Народните представители гласуваха преференцията при изборите за европарламент да е 5 процента от всички гласували за съответната листа. Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

От избирателните списъци ще се заличават имената на гражданите, които имат настоящ адрес през последните 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите извън България. Този бе сред най-спорните текстове, касаещи принципа за уседналост. По традиция темата предизвика големи спорове и обвинения, най-вече от страна на ДПС, според които тези правила нарушават Конституцията.

Определени бяха и правилата за вписване и дописване в списъците на български граждани, които живеят в друга държава - членка на ЕС. Решено беше подписката за регистриране на независим кандидат за член на ЕП от България да е подкрепена най-малко от 2500 избиратели.

Приети бяха и новите текстове, които уреждат преброяването на гласовете от експерименталното машинно гласуване. Данните от това гласуване се прибавят поотделно към данните от протокола на секционната избирателна комисия. А данните от гласуването с хартиени бюлетини и от машинното гласуване се сумират, като общият брой на гласувалите избиратели с хартиени бюлетини и на машинно гласувалите избиратели трябва да е равен на общия брой на намерените в избирателните кутии бюлетини и на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване.

Мнозинството се отказа и от идеята за активна регистрация. Това трябваше да бъде мярка срещу т. нар. "мъртви души" в избирателните списъци, но предложението получи критики от Венецианската комисия. Първоначалната идея бе резултатите от предстоящите през май европейски избори да се използват като основна база за следващи избори като естествено остане възможността всеки желаещ да упражни правото си на вот да заяви своето желание.

Депутатите решиха право да бъдат избирани за общински съветници и кметове да имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели в съответното населено място най-малко през последните 6 месеца.

Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място, гласува също парламентът. Всеки гражданин на държава - член на Европейския съюз, който не е български гражданин, може да избира общински съветници и кметове, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в България, живял е най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място и не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин. /БГНЕС