Заплашен е суверенитетът на България, информационната война, слабо развитие и оставане в периферията на ЕС, нарушени енергийни доставки, икономическа криза и засилен бежански натиск - това са основните рискове за нас, смята бившият премиер Иван Костов, който в момента е ръководител на Лабораторията за управление на риска към Нов български университет, предава "mediapool.bg". В лекция пред студентите от НБУ той каза, че това са най-сериозните заплахи за страната при реализирането на най-вероятния сценарий за ситуацията в Украйна – Студена война. Другите възможности са бързото възстановяване на суверенитета на Украйна чрез преговори и компромиси и най-малко вероятната - конвенциоанален военен конфликт. Костов оцени като добра позицията на правителството за Украйна и препоръча да се поиска от НАТО съвместното разработване на план за защита на страната. Според Костов при реализирането на сценария за нова Студена война, България "може да се окаже в санитарен кордон около Русия, в зоната на руски интереси със заплашен суверенитет". Тази заплаха до момента не е разпозната на правителствено ниво, въпреки че имаше серия от заседания. "Доктрината за ограничения суверенитет бе разпростряна върху всички социалистически страни и обясни нахлуването в Унгария и Чехословакия за спиране на процесите на демократизация там. Доктрината е прилагана в страните на така наречената руска зона на влияние. През 1999 г. в Петерсберг, в германската правителствена резиденция, когато се опитваха НАТО и ЕС да намерят мирно решение с Милошевич за Косово, Русия настоя и бе направен опит да се впише, че нейни исторически интереси са тези на Балканите", посочи Костов. Друг риск е България да стане обект на информационна война. "Ние сме обект на електронна информационна война. Ще дам пример как българските медии отразиха становището на Европейския съвет за Украйна – по начин, по който Русия прочете това становище", каза Костов. Най-голямата опасност за икономическото развитие на страната е бързото намаляване на стокообмена оттам намаляване на бюджетните постъпления и намаляване на Брутния вътрешен продукт на страната. При този сценарий няма да се реализира и проектът за газопровода "Южен поток". В същото време Костов отбеляза, че сценарият със Студената война ще отвори и определи възможности за България като припомни, че точно в кризисни ситуации България се е интегрирала в ЕС. Иван Костов посочи, че България е нарочена за участие в евразийския проект, който би се реализирал само при условие, че Украйна стане част от него. "България е нарочена за участие в Евразийския проект от неговите автори и попада в зоната на московските интереси, нестабилни сме политически и икономически, с нарастващо руско малцинство, в значителна близост до конфликта", отбеляза Костов. "Процесът на демократизация и изграждане на модерни държави с пазарна икономика в Централна и Източна Европа се сблъска в Украйна с опитите на Кремъл да запази модела на командна демокрация и да възстанови влиянието си в географските зони на руския интерес чрез проекта Евразия. Стратегията за постигане на траен мир и просперитет в Европа чрез обща система за сигурност и икономическа интеграция са сблъска със стратегия от времето на Великите сили от 19 и 20 век за доминиране на Москва над страните от бившия съветски съюз и социалистическия лагер", коментира още той. Вторият по вероятност сценарий е бързото възстановяване на суверенитета на Украйна чрез преговори. При реализирането му рисковете за България ще останат на нивото преди кризата. Най-вероятните проблеми ще бъдат по отношение на стокообмена с Руската федерация. Третият сценарий, който е най-малко вероятен, е военният конфликт. "Военен конфликт на територията на Украйна е крайно опасен за всички, предвид наличието на 15 ядрени реактори в четири атомни електроцентрали и затова считаме вероятността му за ниска", каза Костов. Костов изтъкна, че за да преодолее кризата, Украйна трябва да проведе успешно вътрешни избори, да устои на натиск от външни сили, да уреди спорните въпроси, и то при положение, че Русия въобще не признава правителството, както и да съблюдава човешките права, което не е никак лесно в ситуация на конфликт. Трябва освен това да осъществи реформи и да уреди огромните дългове над страната, вероятно с помощта на международните финансови институции. Ако това стане, рисковете за България ще останат на нивата отпреди кризата. Бившият министър-председател определи позицията на българското правителство по кризата като добра и посочи, че е единствената възможна предвид силната зависимост на страната от Русия. "На мнозина може тези позиции да не се харесват, защото не са достатъчно радикални. Причината е, че нашата зависимост е най-голяма. Никой отговорен държавник не може да си позволи при положение, че зависи за 85% от вноса на природния газ и за целия петрол, да играе ролята на ястреб в тази ситуация", каза Костов. Като възможни мерки, които да бъдат предприети от правителството, той открои поставяне на искане към НАТО за разработване на планове за отбрана на страната и формиране на обща позиция на страните от Черноморския регион. Според Костов целта на управляващите трябва да бъде "чадърът на сигурността" да се разпростре над България, както сега е над Балтийските страни. Необходима е и бърза и дълбока интеграция в Европейския съвет, влизане в Шенгенското пространство и членство в Еврозоната. "Ако има Студена война, тя ще трае години наред, в които България трябва да има стратегическа визия за неутрализиране на стратегически рискове", каза Костов.