ГЕРБ – 22%, БСП – 17%, ДПС – 7%, ББЦ – 7%, Реформаторски блок – 4%. Това става ясно от резултатите от социологическо проучване на агенция „Галъп“, проведено между 27 юни и 3 юли сред 1010 души.
Под 4-процентния минимум остават АБВ с 3% и НФСБ и Атака с изравнени сили и по 2%.
„Данните отразяват декларативните нагласи на респондентите и не могат да се четат като прогноза за изборен резултат. До изборите показателите могат да претърпят редица промени в зависимост от развитието на политическия процес. Освен това, електоратите на различните партии са различни в своята структура и степени на мобилизация“, уточняват в анализа си от „Галъп“.
Текущата политическа ситуация в страната води до продължаваща тенденция за постепенен спад в доверието
към правителството от началото на годината насам и до високи нива на песимизъм, пишат още оттам. Очаквано ГЕРБ води пред БСП в електоралните нагласи. Долавят се признаците на недоверие към цялата политическа прослойка.
В отворен въпрос (без предварително зададени опции) повече от 22% заявяват, че в избори за Народно събрание биха гласували за ГЕРБ, около 17% - за БСП, около 7 на сто – за ДПС, за коалицията на „България без цензура”, ВМРО и др. – близо 7%, за Реформаторския блок – около 4%, за АБВ - 3%. „Атака” и НФСБ изглеждат с изравнени сили около 2%.
Разликата между ГЕРБ и БСП от 5 процентни пункта от всички избиратели в страната (което може да е и над 10 процентни пункта при гласувалите) е сходна с тази отчетена в последните избори. В предстоящия вот обаче тази разлика може да се увеличи, тъй като ГЕРБ е формацията с по-голяма потенциална периферия, обобщават социолозите.
От началото на годината насам доверието в правителството плавно спада,
за да достигне през юли до 21%. Недоверието е 69%. Очевидно с края на протестите в края на 2013 г. е отминал и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на кабинета.
Навлизането във фаза на размиване на управляващото формирование в последните месеци и тревожните сигнали за развитието на страната обясняват и продължаващия спад на популярността на кабинета. В последните месеци на съществуването си кабинетът на Орешарски има нива на доверие, по-ниски в сравнение с последните месеци на кабинета „Борисов” и по-високи в сравнение с последните месеци на кабинета на тройната коалиция.
