Кметът на живописния западногермански град Гослар иска да се справи с намаляването на населението и да подсили икономиката, като даде празните апартаменти в града на бежанци.

Оливер Юнк може още да не е признат за тевтонския аналог на Мартин Лутър Кинг, но има същата мечта.

Той се надява, че нейното осъществяване ще помогне да се сложи край на расовата дискриминация и да се намери решение на демографските проблеми, причинени от бързото застаряване на населението на Германия.

38-годишният Юнк от консервативната Християндемократическа партия е кмет на живописния западногермански град Гослар, който е включен в Световното наследство на ЮНЕСКО и е прочут със своите напълно реставрирани къщи с дървени конструкции от 16 век.

Но кметът Юнк привлича вниманието към Гослар по други причини: той иска да отвори празните жилища в града за нарастващия приток от търсещи убежище чужденци в Германия, за който беше съобщено, че е достигнал над 200 000 души в края на 2014 г.

"Има много доводи в подкрепа на тази идея и - доколкото виждам - нито един против нея", каза Юнк за "Индипендънт", докато седеше в кабинета си в кметството. "Германия лесно може да се справи с 200 000 новодошли и да ги настани добре. Те са инвестиция в нашето бъдеще", настоява той.

Според кмета Юнк едно ново и постоянно население от имигранти е отговорът на тежкия факт, че Германия има най-ниската раждаемост в света, а вследствие на това - бързо застаряващо население: "Трябва да има кой да поправя ролаторите (проходилките) на следващото поколение пенсионери", отбеляза той.

Но заради своето спорно предложение Юнк става известен в Германия като "кмета, който иска да приеме повече търсещи убежище хора". Неговият призив съвпада с разрастващите се улични протести срещу имиграцията в Германия. Тълпа от над 17 000 души протестира в Дрезден през декември.

Довечера се предвижда една от най-известните забележителности на Германия - катедралата в Кьолн - да бъде потопена в тъмнина като протест срещу друго подобно шествие, организирано от групата "Патриотични европейци против ислямизацията на Запада" (ПЕДИГА), която настоява за строг контрол на имиграцията.

В момента новопристигащите в Германия хора, търсещи убежище, са настанявани съгласно строга квотна система, основана на практически принцип: колкото по-голям е градът, толкова повече имигранти трябва да приеме. В резултат на това големи градове като Хамбург и Берлин се пръскат по шевовете и в момента са принудени да изграждат фургонни селища, за да настанят новопристигащите.

Гьотинген - най-близкият голям град до Гослар - е засегнат по подобен начин. Той се мъчи да настани нови хора, търсещи убежище. Юнк просто предлага да приеме някои от бежанците от Гьотинген, за да облекчи неговото положение. "Нелепо е съседни градове да бъдат принудени да откриват фургонни селища, докато ние в Гослар имаме празни апартаменти, които остават неизползвани", обясни той.

От статистическа гледна точка кметът има основание. Гослар може да се ползва с международно признание като красив град с богата вековна история, но бързо губи жители. Неговото 50-хилядно население е намаляло с 4000 души през последното десетилетие в резултат на това, че хора умират или се преместват в по-големи градове. Затварят се училища, а в някои части на града домовете са празни или дори биват събаряни.

Кметът Юнк иска търсещите убежище семейства да бъдат настанени редом до сегашните жители в пръснатите из Гослар празни апартаменти, вместо да бъдат вкарани в новопостроени фургонни селища в покрайнините на града. "Тези нови имигранти вероятно ще останат и представляват шанс за Гослар", настоява той. "Ние сме изправени пред избор - или да се примирим с намаляването на населението, или да инвестираме в бъдещето с ново население от чужденци", настоява той.

Юнк твърди, че в местните предприятия има достатъчно свободни работни места, които биха могли да бъдат заети от пристигнали имигранти - например в снабдяването с хранителни продукти, производството на автомобилни части, рециклирането и химическата промишленост.

В момента обаче чужденците са рядка стока в Гослар. Градът странно напомня на английския Честър - той е населен предимно с хора от средната класа и е пълен с идилични къщи с дървени конструкции.

Въпреки това плановете на Юнк са тема за спорове в града. Те са ревностно поддържани от жители като Ута Либау, основала в Гослар сдружение, наречено "Живот като чужденец", което през последните 20 години се грижи за търсещи убежище хора.

Либау дава под наем на имигранти своя сутеренен апартамент. Тя вече е съставила списък на нещата, които ще са необходими, когато притокът засегне града: множество преводачи, социални работници специалисти, схема за спонсориране на бежанци и брошура за приветстване в Гослар. "Напълно съм очарована от плана на кмета", настоя тя.

Нейното въодушевление се споделя от говорителя на кмета Юнк Кристиан Бургарт, който прави реклама на госларския квартал "Юргенол", където вече има няколко десетки празни апартамента, които очакват да приемат имигранти. Бургарт напомня на посетителите, че след Втората световна война Гослар е приел около 14 000 германски бежанци, прогонени от нахлуващите съветски войски от райони като Източна Прусия. "В сравнение с онези дни броят, който ще приемем този път, ще бъде незначителен", казва той.

Улиците на "Юргенол" пазят спомена за онези минали дни, когато са били приети бежанците. Те са кръстени на някогашни германски градове като Данциг и Щетин, които сега принадлежат на Полша. Но по тях нямаше особено въодушевление от плановете на Юнк. В пекарна "Браун" на "Данцигерщрасе" един от клиентите изказа своето мнение: "Съгласен съм, че трябва да помагаме на бежанците, които бягат от ужасни граждански войни", заяви той. "Но те никога не са настанявани някъде близо до политиците, нали? Не, те винаги биват набутвани в райони като този", каза той.

Продавачката - жена на около 60-70 години - също беше непреклонна: "На бежанците им се дава всичко - езикови курсове, жилище. Те ни правят за посмешище", каза тя. "Собствените ми деца трябва да се преместят оттук, защото не могат да си намерят свястна работа", добави тя.

Зад щанда на будка в "Юргенол" стоеше израснала в Германия турска имигрантка на име Дилек. "Не искаме никакви нови имигранти тук, вече има достатъчно хора на социални помощи", настоя тя. В продължение на час се оказа невъзможно да бъде намерен някой, който да се изкаже в подкрепа на плановете на кмета.

Юнк признава, че плановете му да спечели на своя страна други кметове на малки градове засега се посрещат сдържано. Но настоява, че няма да се откаже от своята идея. Сега той планира да въвежда своята схема постепенно. "Засега може да е по-добре да се действа, отколкото да се говори", казва той. Юнк има един коз: следващите кметски избори в Гослар са чак през 2022 г. "Имам достатъчно време да приложа идеята си", казва той.
БТА