„Брекзит” предизвика оставката на премиера консерватор Дейвид Камерън. Сега торите търсят негов приемник. Петима кандидати се борят за премиерския стол. Преди всички беше спряган Бо-Джо, както британските таблоиди наричат Борис Джонсън, който е фаворит за медиите, и за членовете на Консервативната партия. След референдума, на който мнозинството гласува за излизане на Великобритания от ЕС, за логичен приемник на Камерън се смяташе пламенният радетел за „Брекзит” и бивш кмет на Лондон, известен с нестандартния си политически стил. Малко преди изтичане на срока за подаване на заявления за лидерския пост в партията, а значи и за поста начело на правителството, Джонсън обяви, че няма да се кандидатира. Така консерваторите могат да избират измежду пет възможности. Две дами ще се надпреварват в спринта.
Тереза Мей е наречена новата „желязна лейди”. Трезвият политически подход и ясните формулировки на днешния министър на вътрешните работи напомнят на британците за Маргарет Тачър, „желязната лейди” от 80-те години. Мей набляга на кампания, насочена към ежедневните проблеми на англичаните.
Под нейно ръководство правителството започна да прилага „радикална програма от социални реформи”, за да „направи Великобритания страна, която работи за всеки, независимо кой е и какъв е произходът му”. По въпроса за миграционната политика Тереза Мей, която беше застъпник на запазване на членството в ЕС, се придържа към твърда линия. Мей е известна и благодарение на речта си, произнесена през 2002 година, в която тя нарече консерваторите "nasty party" (гадна, отвратителна партия).
Нейна противоположност е Андреа Лидсъм, която е в центъра на таблоидите. Тя е ревностна радетелка за излизането на Великобритания от ЕС. „Нека извлечем максимума от „Брекзит”!”, написа Лидсъм в блога си след като обяви, че ще се кандидатира за лидерското място в консервативната партия. Бивш банкер, през 2010 година Лидсъм става депутат, а след изборите през 2015 година – министър на енергетиката. Заедно с Борис Джонсън участва в многобройни дебати по телевизията във връзка с референдума за членството в ЕС и привлича вниманието на булевардната преса. Лидсъм често е критикувана за популистките си, а понякога и расистки коментари.
Стивън Краб е от мъжката лига - млад и перспективен кандидат. Той е министър на труда и пенсиите 43-годишният политик поддържа антиелитарен образ. Като председател на партията Краб е готов да се бори „с разкола, създаден от Борис Джонсън”, обявявайки се категорично за „Брекзит”. Роден шотландец, с уелски и полски корени, Стивън Краб подчертава необходимостта от запазване целостта на Обединеното кралство след нееднозначния резултат от референдума. Мнозина смятат, че той е представител на работническата класа, тъй като е отгледан от самотна майка, която е била на социални помощи. Преди три години той гласува против закона за еднополовите бракове, които днес са разрешени във Великобритания. Освен това, Краб е тясно свързан с християнската организация Care, която се обявява за лечение на хомосексуалистите.
Майкъл Гоув е нещо като дубльор на Джонсън и негов бивш съратник. Той е убеден радетел за „Брекзит”, като в интервю за сп. „Spectator” Гоув изтъкна, че е решил да се кандидатира, понеже Джонсън не можел да управлява партията. Дотогава 48-годишният политик повтаряше, че няма намерение да се съревновава за поста. Затова издигането на кандидатурата на британския министър на правосъдието Майкл Гоув се възприе като изненада.
Лиъм Фокс е друг кандидат за поста. Скандалният министър на отбраната разчита на знанията и опита си, макар че беше принуден да подаде оставка, когато стана ясно, че приятелят му Адам Верити го е придружавал на поне 18 официални визити. Проблемът е, че е играел ролята на лобист за определени компании в сектора.
Както Борис Джонсън, така и Лиъм Фокс са убедени радетели за „Брекзит”.
