Кюрдите нямат приятели освен планините", е стар вопъл. Миналата седмица трябва да е звучал много в кюрдските умове.
Както ги наблюдаваха американските им съюзници, бойците от кюрдските пешмерга се изтеглиха от Киркук и цялата територия, която бяха завладели, сражавайки се с „Ислямска държава" (ИД) заедно с американците. Иракската армия, която ги изтласка, беше обучена и въоръжена от Съединените щати.
САЩ предупредиха кюрдите да не провеждат референдум за независимост на 25 септември. Иран и Турция предупредиха срещу създаването на независим Кюрдистан, който би се превърнал в магнит за кюрдските малцинства в собствените им страни.
Но иракските кюрди не се спряха. Сега те са изгубили Киркук и петрола му, а мечтата им за независимост е мъртва.
Още по-тревожна за Америка е новата реалност, разкрита от изтеглянето на пешмерга. Ирак, който Джордж У. Буш и неоконсерваторите щяха да превръщат в прозападна демокрация и американски съюзник, изглежда, че е толкова близо до Иран, колкото и до Съединените щати.
След смъртта на 4500 американски бойци, десетки хиляди ранени и похарчен трилион долара, нашата 15-годишна война в Ирак може да завърши с доминиран от шиити Багдад, съобразяващ се с Техеран.
Имайки предвид тази мрачна перспектива държавният секретар Рекс Тилърсън заяви в неделя: "Иранските милиции, които са в Ирак, след като борбата срещу ... ИД приключва ... трябва да се приберат вкъщи. Всички чуждестранни бойци в Ирак трябва да се приберат вкъщи. "
Тилърсън имаше предвид иранската сили "Кудс" (Армия на пазителите на ислямската революция – отговарят за задграничните операции на иранските въоръжени сили – бел. ред.) в Ирак да се прибере вкъщи, а шиитската милиция в Ирак да бъде включена в армията.
Но какво ще стане, ако режимът в Багдад на Хайдер ал Абади не е съгласен? Какво ще стане, ако силите на „Кудс" не се приберат в Иран, а шиитските милиции, които помогнаха за превземането на Киркук, откажат да се включат в иракската армия?
Кой, тогава, ще приложи исканията на Тилърсън?
Помислете какво се случва в Сирия.
Подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (СДС), в голяма степен кюрдски, просто унищожиха ИД в Ракка и прекосиха 100 км., за да завладеят най-голямото нефтено поле в Сирия, Ал-Омар, от ИД. Надпреварата сега е между СДС и армията на Башар Асад за осигуряване на границата с Ирак.
Равносметката: целта на САЩ за смачкване на халифата на ИД е почти постигната. Но ако нашата победа във войната срещу ИД остави Иран с изгодни позиции в Багдад и Дамаск, а коридорът от Техеран до Багдад, Дамаск и Бейрут сигурен, това наистина ли е победа?
Приемаме ли този резултат, събираме си багажа и се прибираме вкъщи? Или да оставим силите си в Сирия и Ирак и да се противопоставим на всяко искане на Асад да напусне страната?
Дали президентът Тръмп ще бъде готов да води нова война, за да предотврати Иран да консолидира своята позиция в Ирак и Сирия? Дали американците ще подкрепят такава война с участие на американски войски?
Дали Конгресът, очевидно безразличен към присъствието на 800 американски войници в Нигер, разрешава нова американска война в Сирия или Ирак?
Ако Тръмп и неговите генерали са усетили, че нашите жизненоважни интереси не би трябвало да позволят на Сирия и Ирак да влязат в орбитата на Иран, къде ще намерим съюзници за такава борба?
Ако разчитаме на кюрдите в Сирия, губим съюзник в НАТО - Турция, която счита кюрдите в Сирия за подкрепящи ПКК в Турция, която дори и в САЩ определят като терористична организация.
Решението дали тази страна да се включи в нови войни след тази срещу ИД в Близкия изток обаче може да бъде поставено извън нашите ръце.
В събота Израел предприе нови въздушни удари срещу артилерийски позиции в Сирия като отмъщение за снаряди, изстреляни срещу Голанските възвишения.
Дамаск твърди, че "терористичните" съюзници на Израел в Сирия са изстреляли снарядите, за да дадат на Израел оправдание за атака.
Защо Израел би искал да провокира война със Сирия?
Защото израелците виждат резултата от шестгодишната сирийска гражданска война като стратегическо бедствие.
„Хизбула", по-силна от всякога, беше част от победната коалиция на Асад. Иран може да е осигурил своя коридор от Техеран до Бейрут. Неговото присъствие в Сирия сега може да се превърне в постоянно.
И само една сила в региона е в състояние да обърне сегашния резултат от гражданската война в Сирия - Съединените щати.
Бенямин Нетаняху знае, че ако се разрази войната със Сирия, в Конгреса ще настъпи врява, за да побързат САЩ да помогнат на Израел.
В заключението на своя неделен коментар „Вашингтон пост" инструктира президента:
"Неуспехът на Съединените щати да защитават своите съюзници или да насърчават нови политически договорености за (Сирия и Ирак) ще доведе само до повече войни, до появата на нови терористични заплахи и в крайна сметка до необходимостта от повече намеса на САЩ".
Подкрепящият намеса „Вашингтон пост" казва: Ситуацията е нетърпима. Изправете се сега срещу Асад и Иран, или се бийте с тях по-късно.
Тръмп беше доведен до Рубикон. Ако премине, той се присъединява към Буш II в книгите по история.
Пат Бюканън, съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън