Инна Василева

Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) настоява за забрана на позиционирането на продукти в програмите на обществените оператори – БНТ и БНР, както е предвидено в новия медиен закон, съобщи за „Класа“ изпълнителният директор на организацията Гриша Камбуров. От асоциацията са изпратили до Министерския съвет свое становище с предложения за прецизиране на някои от текстовете в новия закон, който бе одобрен вчера от правителството и се очаква да се гласува в парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии през следващата седмица. Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ) има за цел да въведе в националното ни законодателство принципите и нормите на Директивата за аудиовизуални медийни услуги на Европейския парламент, като крайният срок за това е 19 декември.
Основният аргумент АБРО да иска забрана на позиционирането на продукти в БНТ и БНР е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има към обществените оператори, както и фактът, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране.
„Позиционирането на продукти за обществените оператори вече е забранено във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония“, обясни Камбуров. Той добави, че разширяването на източниците на финансиране извън държавната субсидия поставя обществените доставчици в зависимост от рекламодателите и пазара, което е в разрез с мисията и функциите на този вид медии. „От друга страна, разрешавайки позиционирането на продукти на БНТ и БНР, те се поставят в привилегировано отношение спрямо търговските медии, което противоречи на правилата на лоялната конкуренция и може да доведе до сериозни санкции срещу България по линия на държавните помощи“, допълни изпълнителният директор на АБРО.
В своето становище организацията отчита, че въвеждането на 25% квота за български произведения, създадени от независими продуценти, не отразява изискванията на директивата и не е мотивирано от реален обществен интерес, а само пряко фаворизира определени частни субекти. „В сега действащия закон е отразено коректно изискването на Европейския съюз за 10% квота на европейски произведения, създадени от независими продуценти, а през 2000 г. ЗРТ бе изменен в тази насока. В новата директива няма промяна, налагаща корекции в тези текстове“, обясни Гриша Камбуров. Той обясни, че налагането на нови изисквания за по-висока квота, при това само на български, а не на европейски произведения, би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание.