Изложбата "Съвременни сечива на труда" на Антон Терзиев (р. 1977 г.) в галерията на ИСИ – София е резултат от неговaта шестседмична специализация в International Studio and Curatorial Program в Ню Йорк като носител на наградатa за съвременно изкуство БАЗА – инициатива на Института за съвременно изкуство – София, реализирана съвместно с Фондацията за гражданско общество (САЩ) и СГХГ.

Изложбата представя обекти и видеа, остро критични към съвременното общество, към неговите често абсурдни прояви и поведения, в които индивидът трескаво търси начини да се впише. Така прозаичният въпрос "What is your occupation?"(С какво се занимаваш? / Каква е позицията ти?), изписан с кръв върху бяла официална риза, препраща не само към професията и препитанието, но и към моралните, граждански и дори физически проекции на човека в публичното пространство. Съвсем актуално, работата напомня за движението Occupy Wall Street – протестите срещу кредитната криза, които започнаха миналата година в Ню Йорк и светкавично се разпространиха в света.



Призован така настойчиво да заеме активна позиция, зрителят може да остави ненужните си качества и задръжки в „Пансион за ангели и демони", подобно на домашни любимци, които евентуално после да си прибере при нужда. Като междувременно изгледа двете видеа, озаглавени „When I Appear It Disappears" (Появявам се, то изчезва), съпоставящи туристите, които постоянно обсаждат Таймс Скуеър и пречат на потока от делови хора, със Сентрал парк - мястото за почивка, което обаче нюйоркчани пресичат на бегом – за здраве...



Като оцени бизнес-стратегията на православната църква и нейния агресивен мърчандайзинг в „Продуктово позициониране". Като изгледа слайд-шоуто "HeArt Rate" (Сърдечен ритъм), което иронично измерва въздействието на изкуството в различни музеи. И го съпостави с принта „Какво откраднах от МоМА", представящ пазачите – единствените обекти в музея, забранени за снимане, на които никой не се любува и възхищава...

А накрая, без съмнение, трябва да се въоръжи със „Съвременни сечива на труда". Защото днешният гладен за „знания" медия сапиенс има нужда от комплект за оцеляване, с който да обезсили, разчлени и смели битието бит по бит.



 
Антон Терзиев живее и работи в София. През 2004 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност „Керамика". Правил е няколко самостоятелни изложби в София и Пловдив, а също и в Братислава. През последните години участва в групови изложби, представящи съвременно изкуство в страната и чужбина, сред които Light House and the Storm – Бат, Великобритания (2000); Discrimination – Nilon Gallery Истамбул, Турция (2003); Donumenta, Регенсбург, Германия (2005); On Difference 2, Goethe Institut, София (2006); The Presence of the Body, Troy, NY (2007); Disconnected People – галерия Коридор, Пловдив и Art Generator – Mакедония (2009); След полета – галерия ИСИ-София; NurtureArt, Ню Йорк; Open Studios- ISCP, Ню Йорк (2011) и др.

Правил е десетки пърформанси, акции и презентации, някои съвместно с група Ултрафутуро. Автор е на късометражни видеофилми, както и на книгите Никакъв портрет за художника, Изд. Жанет 45 (2007), Ърбън йога за начинаещи, Изд. Сиела (2008), Местни герои, Изд. Сиела (2010).
Антон Терзиев е носител на награда от Министерски съвет България за проект за керамично пано, изпълнен в съавторство със Самуил Стоянов (2001); Специалната награда за дебют в изобразителното изкуство на радиопредаването Пикник на Везувий, RFI - България (2004); Наградата за съвременно изкуство БАЗА (2010).