Петър ПЛАМЕНОВ

В седмицата на любовта преди великолепния празник на влюбените 14 февруари, денят на св. Валентин, ще ви предллагам всеки ден по някой от най-прекрасните думи изказвани за любовта.
Вярвам, че думите могат да изразят любовта, да се доближат до неизповедимостта на това велико, всемогъщо и всеобхватно чувство.
Вярвам, че макар и обречени живеем с надежда за спасение пак заради нея, заради ЛЮБОВТА. Нищо не по-ценно от нея, нищо не е по-обикновено, нищо не е по-изключително. Всеки човек открива любовта и за всеки тя има своето откровение – ето защо колкото и писатели да пишат, колкото и поети да възклицават, колкото и композитори да сътворяват мелодии, колкото и художници да я долавят в образи - Любовта си остава винаги нова, неизречена и неповторима. Любовта е повече от чувство тя е истината за нас самите и за света. Незабележимо сякаш едва едва, но сме променени, тихо но в сърцето ни има гласове, неусетно, въпреки скръбта сме спасени...
Защото идва при нас като спасение, милост и надежда, през нея познаваме щастието и радостта, през нея вкусваме истината на съществуванието, в нея се преобразяваме и надмогваме себе си.
Така през безбройните думи, посветени на нейното чудо, можем по-лесно да се натъкнем на чудото й в нас самите.
И ако изобщо на този свят съществува някакво чудо то това е Любовта!!!

Химн на Любовта


Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,

щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.
А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е
ЛЮБОВТА.

/Библия, Нов завет, Първо послание на св. ап. Павл до Коринтяни I. 13/