Никита Дмитриевски, един от най-оригиналните съвременни хореографи, гостува у нас на 25 ноември с култовия спектакъл „ Кралете на слънцето“, който събира звезди от девет световни трупи на една сцена. Галата ще се играе в зала 1 на НДК. Името на Никита Дмитриевски стои редом до големи фигури в световното танцово изкуство като Роланд Пети и Борис Айфман.
За работата му критиците казват, че хореографиите са изпълнени едновременно със сигурност и свобода на движенията, а класическото се преплита с модерното съвсем ненатрапчиво, което прави представленията запомнящи се, но и лесни за възприятие.
Роден в Москва в семейството на балерина от трупата на Болшой театър и филмов продуцент и режисьор, Никита започва да се занимава с танци още през 1993 г., когато е привлечен едновременно от магията на акробатиката, брейка, степа и хип-хопа.
По това време започва да изучава и историята на танца в същината й.
През 1996 г. вече преподава в московски танцови студиа, а в периода 1997 – 2003 г. е част от трупата на Болшой театър.
През годините работи с едни от най-големите майстори на танцовото изкуство не само в Русия, но и в цял свят, а шедьоврите му спират дъха както на публиката, така и на критиците, които го обожават.
Пред vesti.bg Никита Дмитриевски повдигна завесата за предстоящия спектакъл:

---

- Бихте ли разказали малко повече за самия проект "Кралете на слънцето". Как дойде идеята за програмата и какво е чувството да работите с такива велики имена от света на балета?
- За идея на програмата "Кралете на слънцето" послужиха грандиозните представления, които Луи XIV е организирал. В тях той е показвал само нови и съвременни неща. Главното в програмата е това, че всички театри показват в съвършено изпълнение само съвременна хореография.
Участието на различни театри в програмата показва стремежа на артистите да опитват нови стъпки в хореографията и сцената се явява въплъщение на техните мечти.
За всички артисти възможността да участват в такива галаспектакли е уникален шанс да покажат своите любими постановки, в които те се разкриват по нов начин, живеят, изживявайки цели съдби, дарявайки на зрителите невероятна възможност за съучастие в прекрасния момент на танца.

- Израснали сте в семейство на балерина и продуцент и режисьор. Разкажете ни повече за вашето детство.
- Винаги вътрешно съм бил твърде затворен и не се пилеех в срещи с приятели и забавления. За мен беше важно да разбера света около нас и да съзерцавам нещата, които ни заобикалят. Всъщност винаги съм бил весел, но това бяха маски, зад които се прикривах, за адаптация в общуването.
Първото ярко впечатление за мен беше срещата ми с морето и такова море за мен стана хореографът Иржи Килиан, това е един безкраен поток от енергия и хармония, който откри в самия мен възможността да творя.

- Вие сте млад, успешен и известен в света на танцовото изкуство. Сякаш сте постигнал мечтата на всеки един артист. И все пак какво още искате да ви се случи? Не само в работата ви, но и в личния живот?
- Хората виждат само върха на айсберга. В голяма степен това е повече суета и пилеене на време. За съжаление не всичко става толкова бързо, колкото бих искал. Успехът и поражението са неща, които изграждат нашия имунитет, по-точно да се отнасяте с необходимото равнодушие.
"Хвалби и клевети приемай равнодушно и не спори с глупака", е казал Пушкин. Щастието, радостта е в хармонията между това, което е вътре в теб, с това, което те заобикаля отвън. Бързите "успехи" заслепяват разума, правейки го по-слаб. Винаги оценявам ситуацията не като моментна, а като точка от линията на времето, и всичко се уравновесява.

- Какво е посланието ви за всички ценители на балетното изкуство?
- Танцът е универсален вид изкуство. Той не изисква музика и думи и се появява, когато другите средства за изразяване не могат да предадат емоциите, за които са предназначени. Когато думите губят своята сила, музиката престава да руши външната обвивка на разума, светлината не се явява решаващ фактор за усещането на света – тогава се ражда движението и това движение е танцът.