Доживяхме Георги Чалъков да подреди самостоятелна изложба в СБХ! Озаглавена е „Приключенията на Чалъчето“ и ще бъде открита на 1 септември на четвъртия етаж на „Шипка“ 6. Съсловието на карикатуристите е приятно развълнувано, защото всички обичат Чалъчето! А феновете на комичната рисунка пък чакат с нетърпение събитието просто за да се посмеят. Защото Чалъчето е преди всичко майстор на смеха. Дори когато му е тъжно, се усмихва. И те заразява с този смях.
Роден е през 1945 г. в Пловдив. Неведнъж е признавал, че София е мястото, където винаги е искал да твори, да създава. Може би защото е израснал в центъра на столицата - на кръстовището между улиците "Вашингтон", "Трапезица", "Найчо Цанов" и "Лавеле". Там, където са опъвали платна различни циркове, а хлапетиите разнасяли по "Стамболийски" рекламите им срещу безплатен вход за зрелището. Прихваща любовта към четката от баща си, самоук художник, както и от Петко Ламбрев, художник на театъра в Асеновград, с когото се родее. Завършва техникума "Вилхелм Пик", където се изявява вече като даровит художник. Това му носи доста неприятности - рисува даскали и комични ситуации от училищния живот, което е повод да му намалят поведението. По-късно се налага да работи в мебелното предприятие "Народен стил", където прави плакати за манифестациите и портрети на Маркс и Енгелс, които съвсем не го вдъхновяват, ама няма как. Оформя известно време щандовете на Международния панаир в Пловдив.
Първата му карикатура излиза във в. "Вечерни новини", култово издание от времето на соца с огромен тираж, което се помни и днес. И така постепенно завладява периодичния печат, налагайки стила на Чалъчето. Работи във в. "Стандарт", "Пардон", „Дума“ , а в момента във в. "Класа". От 2002 до 2008 г. е председател на секция "Карикатура" към СБХ, създател на карикатурните пленери "Балчик" и "Живописатира" - Горна Оряховица. Носител е на Голямата награда на СБХ за 2003 година. Не е и помислял да завършва Художествена академия. Просто не е имало смисъл!
Ще се насладим на неговите карикатури в СБХ до 26 септември.

- Чалъче, честита изложба! Колко дълго време я чакаш?
- Това ми е първата самостоятелна изложба на „Шипка“ 6 след 10 ноември 1989-а. Ивайло Мирчев, бившият председател на СБХ, ме бъзна да я направя!

- А защо трябваше да те бъзва?
- Не съм по мащабните изяви, не си падам по тях.

- Кога беше по-трудно – преди 10 ноември 1989-а или сега?
- Преди 10 ноември яко се работеше, ама наистина яко! Сега теренът се сви... Но пък изразните средства се освободиха. И това е добре!

- Кой ти е най-скъпият учител?
- Животът.

- А идолите ти в карикатурата?
- Илия Бешков и Доньо Донев.

- Предпочитани теми?
- Естествено, социалните. Но не мога да се откажа и от еротиката, защото ме нарочиха, че там ме бивало!

- А откъде идва изкушението ти от еротиката?
- Това си е някаква нагласа, да схващам секса не само като еротика, но да търся в него комичното. То сякаш по ми допада.

- Рисуваш ли по поръчка?
- Следя си събитията и ако ми хрумне нещо, сядам и рисувам така, както аз виждам нещата. Никога не рисувам по поръчка, няма да ми излезе.

- Влюбен ли си?
- Разбира се, в карикатурата!

- А в жена?!
- Беше тя тая...

- Какво ще кажеш за съвременните политици?
- Нямам думи!

- Често ли се смееш?
- По принцип аз съм си усмихнат човек.

- Вие, карикатуристите, солидарно съсловие ли сте?
- От 15 години насам сме много солидарни. Ние, карикатуристите от моето поколение, го постигнахме и се гордея с това!

- Какво би искал да се случи на България?
- Всичко най-добро, ама много се съмнявам, че това ще стане в близките 20 години.