С картини на френския импресионист Едгард Дега, инспирирани от една от любимите му теми - балета, започва сезонът в Кралската академия по изкуствата в Лондон. Експозицията „Рисувани движения“, която изобразява уловени мигове от битието на балерините от Парижката опера, ще остане до 11 декември.
Кураторите Ричард Кендал, Жил де Вониар и Ан Дюма поясняват, че персонажите в платната нямат нищо общо с днешния образ на танцьорите или модерните артисти от кордебалета. В края на 19-и век балерините са момичета от бедни семейства и заможните господа, сред които е и Дега, заплащат такса, за да имат привилегията да бъдат в залите, където те правят своя академичен екзерсис (разгряване) или репетират.
Дега не прави своите балетни картини с мотива само да покаже прелестта или да предизвика сетивата със сладост, която дори отива до степен на еротика. „ За мен танцът е начин да уловя движението на човешките тела, тяхната емоция и да пресъздам мига на очарованието на движението и полета “, изповядва преди повече от век великият художник.
Макар че в началото на кариерата си Дега е наясно с фотографията, той възприема себе си като визуален артист, чието предимство е да улови именно тялото в движение. В много от неговите изключително прецизни скици основните линии и контури са придружени от допълващи силуети, които развиват в перспектива самото движение на танцьорите, подобно на анимация или комикс. При някои от тях той старателно размазва яснотата на контура, като постига характерния ефект на блурване при фотографията. На по-късен етап той променя начина си на работа и си купува малка камера, с която прави фотографии, които са основа на някои от композициите. В своите работи той прилага и ефирна прозрачност, която да е в контраст със силните цветове на маслото и пастелите.
Дега работи с наситена палитра, като изтласква пространствено композицията в единия от ъглите на картините си. При някои от известните „Репетицията на балет“ той оставя танцьорите само на един крак, или закрива по-голямата част от тялото, както е в „Червеният балет“. Много от последователите му след това ще използват този прийом. Тенденцията да се рисува движението на стоп кадър Дега налага като модерна тенденция и е израз на неговата собствена индивидуалност, което го отличава и е новост за импресионистите.
Когато гледате неговите композиции в част от изложбата, ще видите, че това не е само коктейл от светлина, цвят и движение, казват за него критиците. „Това, което правя, е резултат на размисъл и на изследване на великите майстори, резултат на моето вдъхновение, спонтанност, непосредственост, израз на темперамент“, признава Дега. Разбира се, за неговите изследователи е ясно, че Дега разчупва кубистичното отношение към формата и пространството.
Едгард Дега се ражда в Париж, а желанието му да рисува се появява още в ранно детство. Учи в юридическия факултет на Парижкия университет, но няма желание да се занимава с право. Доброто финансово състояние на семейството му осигурява възможността да започне да се занимава с живопис, без да се притеснява за прехраната си. Заминава за Италия и изучава платната на Дюрер, Рембранд, Гоя, като проявява голям интерес към Белини и Джото. През 1860 г. той открива свое студио в Париж. Рисува портрети както и много исторически сюжети, които били особено популярни теми сред ценителите по онова време. Тогава прави и знаменития си автопортрет. В началото на 60-те сред любимите теми са балетът и конете. Почти 10 години преди смъртта си Дега практически спира да рисува. Картините му се продавали за баснословни за онова време цени. Художникът оставя повече от 2000 пастелни и маслени картини и над 150 скулптури.