Гледането на телевизия продължава да е основно занимание на целокупния български народ във времето, свободно от служебни задължения. Данните са от сравнително социологическо проучване, посветено на свободното време. Проучването е проведено от ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.
Данните от първото издание на проучването, проведено през 2008 г., показаха, че българското общество е силно свързано с дома си. Домът е не само място за почивка и отмора на българите във времето след работа. Според други данни мнозинството от сънародниците ни посрещат и големите празници като Коледа и Нова година у дома.
Днес 54% от българите заявяват, че прекарват свободното си време у дома. Този процент е малко по-нисък от измереното преди три години, за сметка на това отчитаме ръст в дела на не можещите да преценят къде прекарват повече от личното си време.
Макар и излизането извън дома да не е пряко свързано с харчене на пари и по-големи разходи, данните показват, че свободното време на българите с висок материален статус е съсредоточено предимно извън семейното жилище. Цели 54% от тях (или два пъти над средното за целокупното население) заявяват, че прекарват по-голямата част от времето извън служебните задължения навън.
Подобно на високостатусните, младите българи (до 25-годишна възраст) също гледат да не се „свъртат вкъщи” – близо 60% от тях се забавляват и почиват от работа и учене извън дома.
По-„излизащи” са също и висшистите, столичаните, модерните българи (които пътуват често, ползват чужди езици, редовно са в интернет), както и мъжете.
Основните дейности в свободното време също варират много сред различните групи от обществото ни.
Като цяло гледането на телевизия продължава да е най-често практикуваният начин за отмора и релакс сред целокупното пълнолетно население, а втора по споменавания е домакинската работа. Трети са срещите с приятели извън дома. Тези три дейности бяха най-често споменаваните и през 2008 г.
Най-запалените зрители на предаванията и филмите по телевизията са българите над 55-годишна възраст. Над една трета от тях най-често прекарват свободното си време пред малкия екран.
На обратния полюс са българите от 18 до 25 години – едва 4% от тях почиват, гледайки телевизия. За тези най-млади българи основното занимание в свободното време са излизанията с приятели – споменавано от над една трета от запитаните.
Срещите с приятели извън дома (напр. в заведения) са и сред най-предпочитаните начини за почивка за българите с висок материален стандарт.
Почивката чрез четене на книги и посещения на културни мероприятия (концерти, театър, изложби) е предпочитана от по-малко от един процент от населението. Въпреки че почивката с хубава книга не изисква кой знае какви средства и бюджет, четенето на книги в свободното време е малко по-разпространено сред българите с личен доход над 700 лв.

Изследването е проведено през първата седмица на юни, национално представително е и обхваща 1037 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.