„Ледената принцеса“, дебютният кримироман на  Камила Лекберк, излиза на български с логото на „Колибри”. Писателката е само на  29 година, когато  дебютната й книга - „Ледената принцеса“, взривява литературния живот на  Швеция. Това се случва през 2003 година,  от книгата са  продадени над 7 милиона копия до момента! Действието се развива в малко шведско градче през мъртъв сезон – тишина, повечето къщи са пусти. Авторката създава мразовита атмосфера, мълчанието генерира съспенс. След внезапната смърт на родителите си 35-годишната писателка Ерика Фалк се завръща в родния си град, за да намери приятелката си от детинство бездиханна. Казусът я въвлича в мрежа от лъжи, измами и потулени тайни. В началото неохотно, впоследствие с растящо любопитство Ерика се впуска в разплитане на кълбо от детайли, за да установи кой има интерес истината да не бъде осветлена... Авторката дава воля на въображението си за криминални мистерии още като дете – те я пленяват, защото контрастират с безметежните години, прекарани в родния й дом. Писането за нея е химера  - записва се  в Университета за икономика и търговско право в Гьотеборг. След дипломирането заминава за Стокхолм, там работи няколко години като продуктов мениджър в телекомуникационна компания. За една Коледа нейните близки й устройват включване в учебен курс по писане на криминални новели. Така започва приказката на Камила. „Ледената принцеса“ получава зелена светлина, докато писателката е в болницата – по това време се ражда синът й Уил. Шеметният успех на дебютния роман отприщва нови идеи, сюжети и възторзи – публиката посреща горещо „Проповедникът“ през 2004 г., „Каменоделецът“ през 2005 г., „Въртоглавият“ през 2006 г. Камила Лекберк става неудържима. Критиката непрестанно акламира творчеството й. През 2006 г. печели литературната награда „Фолкет“, а през есента на 2007 г. реализира още една голяма своя мечта – първите й две книги са екранизирани.  Когато журналистите се интересуват не са ли озадачени хората от родния й град, че ги „убива“ така хладнокръвно в романите си, тя отговаря така:
„Питала съм се, разбира се, колко от местните жители мога да си позволя да „залича“ преди да пострада правдоподобността на историите ми, но скоро направих следната калкулация – при хиляда души население и средно две убийства на книга мога да напиша около 500 книги, преди да се лиша от прототипи на героите си.“